Този път наистина се забавлявах…
Грабнах „Дивотиите, които плещи баща ми“ без никакви очаквания, просто ми се четеше нещо разпускащо и неангажиращо; нещо, което да ме развесели. Още с първите няколко страници установих, че точно такова нещо бих искал да напиша и аз… Да, ако имаш около себе си уникален образ, бълващ лафове-трепачи, си е просто престъпление да не ги споделиш с останалите.
Тъкмо това е направил и 27-годишният Джъстин, принуден да заживее в къщата на родителите си след края на дълга връзка. Типично в италиански стил, биха казали някои и няма да сгрешат, тъй като семейството на Джъстин има корени именно на Апенините. Съжителството с възрастния му баща, пенсиониран учен по атомна медицина (!) определено може да бъде наречено „живописно“. Старият е уникален чешит, който винаги мърмори за нещо, изказва се безцеремонно, а най-често използваните думи са „шибан“, „сера“ и „отчуквам“.
Джъстин започва да публикува цветистите изцепки на баща си първоначално в Туитът, докато не му хрумва, че може да ги събере в книга. Резултатът е едно наистина забавно и майтапчийско четиво, в което се редуват весели случки с неизменното участие на бащата и негови подбрани цитати - комбинация, гарантираща много смях. Наистина, опитах се да чета в трамвая, но попаднах на момента, в който Джъстин решава да си купи куче и се отказах - напуши ме такъв смях, че едвам се сдържах да не изглеждам като някой перко.
Иначе книжлето се чете на един дъх и оставя приятно усещане за нещо свежо и оригинално, в същото време непретенциозно. А някои от лафовете са направо христоматийни и си заслужават да бъдат подчертани и запомнени, хаха!
Публикувано от Жоро
* Книгата беше любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“