„Лудост“ в сянката на „Алкохол“-а

на

Преди 20 години „Металика“ издават един от най-стойностните си албуми, останал в историята като „Черната Металика“. Успехът му е грандиозен. Трябват им повече от пет години, преди да се престрашат да пуснат на пазара нов студиен албум. Така през 1996 г. се появява „Load“. И резултатът е… меко казано „смесени чувства“ у верните фенове на бандата.

На Калин Терзийски не му е било необходимо толкова време. След като романът му „Алкохол“ стана най-продаваното заглавие на 2010 г. и спечели наградата „Цветето на Хеликон“, авторът пусна сборник с разкази, а само преди две седмици на пазара се появи и новият му роман – „Лудост“. 

Срещата ми с „Алкохол“ остави у мен силни впечатления и признателност към Калин Терзийски – за смелостта да пише откровено, да разкрие падането си, отчаяната борба и бавното изпълзяване от бездната. В „Лудост“ той пак е откровен, пак оголва душата си, показвайки един объркан и люшкащ се в неизвестното млад човек.  Усещането обаче е като от „Load“ на Металика.

Откровенията тук са също така горчиви, както в „Алкохол“. Един млад психиатър бавно и систематично разрушава парче по парче установените норми на живота си, докато работи в болницата за душевно болни в Курило. Разкъсван между семейството и непозволената любов с друга лекарка от лудницата, той изпитва цялата тежест на  забъркания от самия себе си горчив житейски коктейл. Този коктейл има много съставки – кубчета лед от айсберга на обществените очаквания, щипка сол за болезнено разкъсаното семейно щастие, горчилка от еднообразието на ежедневието, малко химия, засилваща налудничавото усещане от работата с душевно болни. Споменах ли алкохол? Има, при това много. А и лудницата си я бива – рядко можем да надникнем толкова отблизо зад затворените стени на подобни места, където животът тече по свои си закони, различни от всичко, което познаваме.

С действията си, с всички абсурдни решения и постъпки героят едва ли може да спечели симпатиите на читателите. Саморазрушението, до което се докарва, търсейки себе си, не изглежда като достойна битка, нито е пример за подражание. Оголвайки душата си, авторът търси отговори, търси съчувствие, опитва се да събере парчетата от счупеното, но всъщност ги разпилява още повече.

Като читател, ентусиазиран от катарзиса в „Алкохол“, приех „Лудост“ за стъпка назад. По-скоро за тъпчене на място. Книгата оставя неприятното усещане, че авторът е целял да повтори успеха на предишната по същата формула, макар и леко изменена – отново саморазкриване, самобичуване, но дотам… Няма победа. Няма намиране на себе си. Да напуснеш осбсебващите реалии на Лудницата, след като си разрушил семейството си и си на път да изрониш и собствения си живот между пръстите си, определено не е победа. Не е изход, Калине.

Съжалявам, но паралелът с „Алкохол“ е неизбежен. Динамиката на параноичната борба с порока, позната от предшественика, я няма в „Лудост“.  Зад стените на болницата, описана така ефектно от автора, практически нищо не се случва. Историите на Терзийски, макар и видимо истински, живи истории, звучат странно, като изсмукани от пръстите. Всеки шофьор на линейка със сигурност може да сподели много по-интересни неща от също нелекото си битие на ежедневно сблъскващ се със смъртта и нещастието човек. А умишлено създаваната атмосфера като в Далчево стихотворение, в която „рицар на печалния образ“ се бори със собствените си демони, след „Алкохол“ вече е просто шаблон. 

С „Load“ през 1996 г. „Металика“ губят много от верните си фенове. Обаче печелят нови – друг тип фенове, на които промяната в стила пасва идеално. Групата става все по-комерсиална. Не знам дали точно това ще се случи с Калин Терзийски, но аз предпочитам да свързвам името му с „Алкохол“. Книгата, в която той имаше да каже нещо и го правеше добре.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“

––––––

Не пропускай да прочетеш това:

„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната

3 коментара Добавяне

  1. Владо каза:

    През 1993 писателят Йордан Вангелов издаде поредната си книга – роман със заглавие … „ЛУДОСТ“ (ISBN 954 8124 04 1)!
    Ха сега де!
    Много здраве и на закононарушителите от СИЕЛА, и на авторите им – нечели, но прописали, а и на ISBN агенцията на Народната библиотека.
    Ако пък на Вангелов е платено, за да позволи да му заемат заглавието – моля, простете за обвинениата.
    … ама … едва ли… ((-:
    (и не ми трийте коментарчето – все едно ще го изпортя това плагиатство на всички възможни места)

    1. Библиотеката каза:

      Здравейте,
      едва ли може да става дума за плагиатство при употребата на заглавие от една единствена дума, при това доста популярна и широко използвана. По тази логика плагиатство са всички онези книги, които се казват „Моят живот“, „Моята истина“ и куп подобни…

Оставяне на отзив за Владо Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.