Подвизите на Херкулес a.k.a. Еркюл Поаро


Веднага си признавам (без бой), че не помня подвизите на Херкулес. Чела съм ги като малка, но по-ярко в паметта ми се отличава красивата пъстра гланцирана книжка на „Дисни“, в която нещата са представени малко по-елементарно (да речем) и съвършено романтично.

„Подвизите на Еркюл“ е   сборник от разкази, които пресъздават подвизите на Херкулес (Еркюл), но в един по-съвременен вариант, пречупен през въображението на Агата Кристи. Не е тайна за никого, че в последно време често си говорим за Еркюл Поаро, но съм сигурна, че това ви е приятно. Макар поредицата за странния белгиец с причудливи мустаци да е криминална, в нея има нещо много жизнерадостно, което се носи между редовете и се „влива“ в образа на главния герой. Произведенията на Агата Кристи просто са увлекателни, забавни и предизвикателни. Все едно игрaеш игра и се опитваш сам да сглобиш пъзела.

Конкретно за тази книга мога да ви споделя, че има своите предимства, но и недостатъци.

Основното предимство е това, че само в едно книжно издание ще имате възможността да се потопите в 12 различни случая, които попадат в полезрението на Еркюл Поаро. Интересно е да видите как авторката интерпретира подвизите на Херкулес, извърта ги и ги нагажда към своя сюжет, така че съвсем да напаснат на цялата картинка. В тази книга Немейският лъв е един пекинез на име Август, Авгиевите обори всъщност е метафора за парламента, а изваждането на Цербер от Ада може да се окаже задача, която да отклони самия Поаро от неговата цел. Но дали? 

Като най-голям недостатък на книгата мога да определя малкия й обем - съвсем, съвсем недостатъчен, за да се разгърнат хубаво историите - бавно и плавно, като размекнато масло, намазано върху филийка. Всъщност - както би го направил Поаро. Самият той ми е малко нетипичен, малко прибързан. На много места обясненията бяха давани светкавично и не в типичния негов разказвателен стил, който проследява историята от началото до самия й край. В тази книга Агата е оставила читателите да размишляват, да се досещат, като може би е надценила техния детективски ентусиазъм, тъй като разчита прекалено много на него. Някои неща в крайна сметка остават наполовина в сянка, което не е най-приятното усещане за един почитател на Еркюл Поаро, който е свикнал всичко да му се поднесе добре смилаемо накрая. Без значение как звучи това, още по няколко странички към всяка глава щяха да ми се отразят добре. Но пък на други със сигурност ще им допадне 😉

Въпреки моето желание за около 120 страници отгоре, книгата все пак ме беше обсебила за няколко часа тази неделя, в която всички наоколо се занимаваха с компоти от вишни и вадене на мед, а аз разгадавах убийства, кражби, пласиране на наркотици и какво ли още не. Дори стигнах до един манастир на края на света, но ако искате и вие да се отдадете на това приключение, трябва да се запознаете с „Подвизите на Еркюл“. 

Аз пък в най-скоро време ще се запозная с госпожица Марпъл и нямам търпение да ви разкажа и за нея 🙂

Публикувано от Девора

Книгата беше любезно предоставена от издателство „ЕРА“ на Библиотеката!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: