Ще се окаже, че любимата ми литература е тази, която по някакъв повод включва описание на приготвяне и консумиране на храна - страници, изпълнени с аромати, подправки, рецепти, сладки и солени сосове… 😛
За най-вълнуващо намирам изреждането на над двайсет вида шоколадови формички и бонбони, които провокират въображението ми и разпалват любопитството ми. Но все пак има надежда - ако харесвах само това в една книга, то най-логичното нещо би било да не чета друго, освен по някое красиво и пъстро кулинарно списание от време на време.
В тези специални книги има и друго, което обичам - разказите за магическото, необяснимото. „Като гореща вода за шоколад“и „Афродита“ са безспорни фаворити в моята библиотека, поставени на ръба между художествената литература и наръчниците за гастрономически афродизиaци… Недостижимият връх в кулинарната и литературната наслада за мен обаче е покорен от неустоимия „Шоколад“.
Признавам, че трябваше да минат години, след като изгледах филма, за да посегна към книгата. Това обаче в никакъв случай не е било нарочно, а и кaто се замисля - е една изключително незначителна подробност. Книгата е дело на Джоан Харис и всъщност няма никакъв проблем да я прочетете и непосредствено след като сте гледали филма, тъй като двете нямат почти нищо общо. Е, не приемайте думите ми дословно - имат много общо: и в двете става въпрос за историята на майка и дъщеря, които скитат по света - накъдето ги отвее вятъра. Когато решават да се установят в малко и не много известно градче във Франция, двете разбират, че са прекалено различни от останалата част от населението, което пък не се харесва на някои хора. Макар да не е особено популярна туристическа дестинация, градчето е известно с това, че жителите му могат да прогонят всеки, който нарушава реда и порядките.
Виан отваря малък магазин за шоколадови изделия и то по време на пости. Съпротивата, която среща в останалите, си има своя първоизточник. Тя трябва да го открие и да се пребори с него - с Черния призрак, който я преследва от малка. Да се предаде, означава да огорчи себе си, дъщеря си, а и приятелите, които успява да създаде за много кратко време.
Книгата е пълна с интересни герои, като най-отличаващият се е този на Арманд Воазен. Едва ли е случаен фактът, че при екранизирането образът на тази бунтарка е оставен почти без никаква намеса, докато всички останали, включително и главните герои, са променени и „напаснати“. Арманд е свободен дух, който ще помогне на Виан да започне промените, които ще преобразят не само нея, но и целия град. Донякъде си мисля, че не двете страннички, не шоколадовият магазин и не „говорещият“ вятър са причина за промяната, която предстои да се случи, колкото Арманд. Тя е силата, която е необходима на по-колебливите от нея, за да се почувстват уверени и започнат да градят живота си. А какво ще стане, ако тази сила им бъде отнета? Дали ще продължат да се борят, или всичко ще се върне, както е бил преди? Не филмът, а книгата може да ви отговори на тези въпроси, така че не се колебайте и се потопете в този шоколадов свят от силни чувства и смели постъпки.
Публикувано от Девора
--------------
И ако сме разпалили въображението и апетита ви, вижте още: