Най-мрачната, най-злокобната… първата антиутопия!
Чели ли сте Оруел с „1984“? Харесвате ли Хъксли? Ами „451 градуса по Фаренхайт“? Влудяващи, изумителни книги. А знаете ли откъде се е вдъхновил Оруел за своя роман, в който прословутият Голям брат е навсякъде в бездушното и сиво общество на абсолютния тоталитаризъм?
Името му е Евгений Замятин. Руснак. Пише своя роман „Ние“ през далечната 1920 г. Първоначално книгата излиза в САЩ (1924 г.), а по-късно и в Европа (в Русия чак през 1988 г). Умът ми не може да побере как е възможно такава книга да бъде написана преди повече от 90 години! Не, това не е „злокобна картина на зараждащата се тирания в Съветския съюз„, както казва цитатът на Wall Street Journal от задната корица на книгата. По онова време едва е затихнала гражданската война там, все още има дори частна инициатива, а тоталната диктатура и култът към личността на Сталин още не са покълнили. Пророческа, да - може би това е правилно определение за книгата на Замятин. Защото предсказва как би могъл да изглежда един свят на тотално подчинение, мистичен Благодетел и милиони послушни човечета, представляващи нищожни брънки от сложната и математически изчислена верига на Всеобщата държава.
Светът не е същият - векове след Великата двестагодишна война човешката цивилизация живее в изолирания свят на Всеобщата държава - хората нямат имена, само номера, обитават прозрачни жилища с право на щори единствено в „сексуалните часове„, когато се срещат с противоположния пол след попълнен талон за заявка. Хранят се, работят и спят в точно определено време, дори устите им дъвчат хапката по стандарт - 50 сдъвквания на хапка.
Върви строежът на Интеграла - космически кораб, който ще колонизира друг планети, за да „принуди жителите им да бъдат щастливи„.
В този налудничав свят на математически изчисления, абсолютна симетрия и машинизация, единственият пропуск е все още съществуващата фантазия. Само тя все още напомня, че у хуманоидите на бъдещето някога е имало нещо човешко. Следователно е заплаха за Всеобщата държава и трябва да бъде подложена на Операция.
С уникален стил, под формата на записки от „Дневник“, Замятин представя драмата на своя герой - D503, който се разболява от страшната болест „душа“ - да усещаш е болест, да се съмняваш в правотата на Благодетеля - също. Параноични, накъсани безглаголни изречения, като изповед на обсебен от десетки болезнени съмнения човек, на когото предстои да открие човешкото у себе си - и да реши дали да го приеме или отхвърли.
Смразяващи картини, тотална лудост е тази книга-шедьовър! Сравненията, описанията, всички похвати, които използва Замятин само допринасят за изграждането на този груб, бездушен и индустриализиран свят на абсолютния тоталитаризъм. В усещанията на героя дори небето е от „чугунени плочи“, лицата са „фаянсови“, слънцето е „квадратно“. Страшно е! Страшно е да си го представиш дори, но толкова си заслужава да го прочетеш!!!
Публикувано от Жоро
Много е хубав романът. На мен ми попадна малко след като бях прочела „1984“ и ми трябваше време, за да мога да го оценя. Сравнението на двете книги е неизбежно. И може би поради популярността на „1984“, „Ние“ на Замятин малко губи…
Определено трябва да се чете самостоятелно, не в поредица с други антиутопии… Този тип направо взривява литературата със стила си…
От около 3 години се опитвам да си спомня заглавието и автора на тази книга. Толкова силно се е запечатала в съзнанието ми лекцията на преподавателката ми по руска литература именно за тази антиутопия..Сега със сигурност ще я намеря и прочета. Благодаря!