На срещата с Лаура Ескивел една дама много правилно отбеляза, че когато става въпрос за тази авторка, човек остава без думи и може само да слуша (или в случая – да чете).
Помня, че прочетох „Като гореща вода за шоколад“ преди няколко години, когато една позната ми препоръча книгата. Хареса ми и реших, че трябва да я споделя с възможно най-много хора, но само такива, които ще я оценят. Затова на някои направо я подарявам и се чувствам, все едно съм подарила съкровище и билет към друг свят. Сигурна съм, че след като я прочетете, вие ще изпитате същия импулс и няма да остане библиотека без тази творба.
Когато си мислим за шоколад, непременно го свързваме с любов и силни емоции. Това, което е забъркала Лаура Ескивел в своя роман „Като гореща вода за шоколад“ обаче е толкова ненадминато, толкова вълшебно, че и най-богатото въображение не би могло да се справи със задачата да предвиди дори страница от подобна книга. Но няма и нужда – в момента, в който посегнете към нея, няма да я оставите и за миг.
Историята разказва за Тита – момичето, което плачело още в утробата на майка си, защото знаело колко мъки ще трябва да изживее. Тита е обречена да се грижи за своята властна и откровено зла майка, тъй като е най-малката дъщеря, а традицията повелява именно последната дъщеря да остане неомъжена и без деца. Макар това да звучи достатъчно ужасно само по себе си, нещата стават още по-тежки, когато Тита среща истинската любов в лицето на Педро, който, за да бъде близо до любимата си, чиято ръка му е отказана, взима решение да се ожени за една от сестрите й и по този начин да е по-близо до Тита. Все пак животът на Тита не се стича по начина, по който си го представя в деня на сватбата на своя любим – случват се какви ли не неща, които подлагат на изпитание нейната решителност и воля, а в крайна сметка тя сама определя съдбата си – да бъде с човека, когото е обичала цял живот, но в свят, в който могат да се слеят завинаги.
Ако историята ви се струва достатъчно объркана, то нека ви уверя, че това е преразказ без подправки – в никакъв случай не бих могла да предам цветовете, ароматите и чувствата, от които се състои тази книга. Каквото и да ви кажа аз, ще звучи обикновено – като ядене без подправки – но когато започнете да четете, ще опитате от един истински кулинарен шедьовър, който буквално ще ви отнесе в друго измерение.
Красотата на тази книга не е толкова в историята, която, като всяка история за любов, е достатъчно красива сама по себе си, но недостатъчна, ако съществува сама за себе си. Красотата на книгата е в описанието на това как точно нашите емоции влияят на събитията и на останалите хора – дали ще накараме другите да плачат, да обичат, да се самоубият от мъка, или да се любят като за последно – всичко зависи от това колко силно чувстваме и по какъв начин предаваме това, което изпълва цялото ни същество. Тита има ненадмината дарба – тя предава не просто чувствата си – тя обсебва хората със собствената си мъка или щастие, като готви. Всеки, който опита ястие, приготвено от Тита, има гаранцията, че ще му се случи нещо, което не подлежи на логично обяснение.
Същото се случва и с читателя, който попива думите на Лаура Ескивел.
Публикувано от Девора
Книгата беше любезно предоставена на Библиотеката от издателство „Колибри„
Библиотеката 