Йосип Новакович за белезите от войната и религията


„Целта ми е да пиша хубави разкази. Всяка история има своя координационна система. Всеки разказ е история, която съм почерпил от личния си опит и живот“. Това споделя хъвратският писател Йосип Новакович в интервю за Public Republic. Неговата книга „Жълтък“ - селекция от два сборника разкази, обединени в едно издание, отдавна е в полезрението ми с оглед моята слабост към балканската литература, но чак тези дни успях да я прочета.

Интересен автор е Новакович. Пресъздал както лични истории и случки, свързани с различни преживявания, така и измислени персонажи и събития, той разкрива чудатостите на своите герои в увлекателно изследване на тяхната душевност. Разказите са много различни един от друг, но сякаш са обединени от две основни конфликтни линии - войната и религията. И двете са разгледани като фактори, оставили незаличими отпечатъци върху психиката и личността на героите. Омразата и ожесточеността срещу сърбите заради конфликта от първата половина на 90-те г. на ХХ век пораждат желание за мъст, желание за убийство. Макар и по-слабо очертана, отколкото религията, линията на войната присъства като тъмна сянка в част от разказите и свидетелства за краха на югославската идея и новото противопоставяне между балканските народи.

За разлика от нея, линията на религията може да се проследи почти във всеки разказ. Религиозните предразсъдъци, закостенелите догми на католицизма, които водят до оскотяване на човешката личност и до определени форми на насилие, са широко отразени.

Новакович потапя читателя много дълбоко в атмосферата на своите разкази. Повествованието е плавно, историята постепенно се разгръща, а краят често оставя особен привкус. Образите са живи, ангажиращи - не е добра идея да препускаш през страниците, защото изморява и предизвиква дисонанс в усещанията. Всеки разказ е сам за себе си и като такъв трябва да се чете - с уважение и съответна пауза за осмисляне. Затова си отделете няколко дни, дори седмица, ако не повече за книгата на Новакович. Качествена проза като „Жълтък“ го заслужава!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

-------------

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

Дубравка Угрешич - „Министерство на болката“

Момо Капор - „Магията на Белград“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: