Николай Фенерски: При нас художествената измислица е част от действителността.

В понеделник ви представих едно наистина уникално книжно произведение.  Алманах „Резерват Северозапад“ – сборник, събрал мъдростта и хумора на колоритните хора зад демаркационната линия Витиня. Статията се израдва на огромен интерес като дори стана обект на дискусия във форума на Резервата. На чист диалект участниците там, някои от които автори в Алманаха, обсъждаха моята интерпретация и  водеха спор дали съм я писал с добронамерен тон или с ирония. Много ми ареса таа статийка , и си мисла с моа малък мозък . Превес взе мнението, че все пак материалчето е добронамерено (което си е съвсем така!): „Еж че имало и ора дек не само моо плюват , ми и да са радват и да подкрепят тава начинание!“, написа един от форумците, „манечкио Кошер“.

За днес съм ви приготвил интервю със създателя на сайта и движеща сила зад Алманаха Николай Фенерски. Бивш учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване, настоящ писател и поет, автор на сборник с разкази „Апокалипсисът е дело лично“… Интересна личност! Още по-интересни са отговорите, които даде на моите въпроси, затова няма да ви губя времето, четете сами. Страхотно!

Как се събра творческият екип, който стои зад текстовете в Алманаха?

 Творческият екип се събра по естествен път. При нас повечето неща стават реалност, без да полагаме някакви специални усилия. Сайтът си порастна през годините, появи се форум преди повече от две години, създадохме добра атмосфера, без агресия и анонимност, събраха се пишещи и талантливи хора, свързани по някакъв начин със Северозапада и така се образува „творческият екип“. Много се радвам, че повечето от авторите в първи брой са нелитературни. Това обаче не означава по-малко добри от професионалните писатели, които на всички са ни втръснали. И именно тези автентични и неподправени хора правят книгата толкова жива. Не искам никога да заприличваме на институционализираните издания като „Море“ в Бургас или „Света Гора“ във Велико Търново. Тези издания са ужасно скучни, ужасно литературни и мъртви.

 Трудно ли се издава подобен алманах? Срещнахте ли пречки при реализирането на идеята?

 Не е трудно. Не срещнахме пречки. Един човек от нашите във форума реши да инвестира малка сума. Платихме в печатницата, направихме си предпечата сами. И това е. Инвестицията му вече се върна. За втори брой ще търсим рекламодатели. Или ще действаме по същата схема.

 Какво прави Северозапада по-различен от останалите области на България?

 В Северозапада хората са много диви, открити, нелицемерни, оцеляващи, свикнали повече с малко отколкото с много, притежават ужасно дебелашко чувство за хумор, този хумор в другите краища на България остава неразбран, той е запазената марка. Шегуваме се, че зад грубия хумор се крият чувствителни души. Кой знае. Хора всякакви има навсякъде. Във Враца са големи темерути. В Чипровци си имат килимите и Чипровското въстание. Край Дунав си имат власи. Северозападът е много шарен. В Бяла Слатина е пълно с пустиняци. Зло куче вързано на кисела джанка – то няма да яде, но и на тебе няма да даде. Северозападният типичен индивид е любопитно същество, иска всичко да знае, клюкари много. При нас освен всички хомо сапиенси присъстват и прекалено много концентрирани на квадратен метър митични същества – тенци, верблюди (по Радичков), муртузуци, сурсупудули, пелентолопи и всекакви плашипутарници по наши собствени класации. Като е изчезнало нормалното човешко, на негово място се е настанило митичното. Там в онези пусти села са останали само легендите и митовете, селските пияници и тук-таме по някоя баба на доизживяване. Демографска такова го наричат анализаторите… Тъжно е при нас. Затова се опитваме да си го направим весело. От цяла България при нас е най-тъжно като че ли. И понеже сме хора на крайностите, не сме почитатели на Сократ, който призовава към умереност във всичко, ние се опитваме насред тази драма да се забавляваме, да пеем и танцуваме, да слушаме духова и сръбска музика. Ние отраснахме със сръбските радиостанции, от тях се научихме да се веселим, това не е чалга в пошлия попфолк български смисъл, това е нещо по-различно. Но и с хевиметъла израснахме, та се превърнахме в други митични същества – сърбометалисти. Различаваме се още по това, че много пием и много се бием. И други работи правим по много. Може и от Козлодуй да сме се повлияли, от радиацията.

 Може би най-голямото очарование на текстовете в Резерват Северозапад е писането на наречие. Как реагират на този стил хората извън Резервата?

 Да си реагират както искат, да четат речниците и да си превеждат. Някои се забавляват, други изничат като плъове у брашно.

Реални лица ли стоят зад героите на Северозапада? Зиката, Мими и останалите омрази?

 Зиката, Мими и всички останали дзверове са сюрреалистични. Те са повече от реални. Ако искате, мога да ви запозная лично с тях. При нас художествената измислица е част от действителността. Не е нужно да се напрягаме, за да я измисляме.

От кой край на Резервата са най-големите „образе“?

 Във всяко село и във всеки град има големи образи. Зиката си остава недостижим, той е роден талант. Той е от Бяла Слатина, но всъщност родът му е преселнически, не е кореняк, там кореняци май няма. Очаквайте новите и неповторими образи в сайта и алманаха.

 Честно да ти призная, навремето аз попаднах на сайта покрай Речниците. И днес те са най-любимата ми част от сайта. Ще ги видим ли на хартия и тях?

 Някакъв си господин Пищиков от Враца бил изплагиатствал от нашите речници и си издал две нефелни книжлета, нарекъл ги „Речникът на Баце“… Ще му пишем в скоро време депеша на тоя бивш депутатин да го питаме що така барем едно линкче да беше турил на последната страница. Ми. Нема. Неблагодарни станаха хората. Само взимат. Не им се дава. Та ако искате си купете от неговите „речници“. Нашите на хартия може да излязат на части в алманаха. И пак ще бъдат по-оригинални. Щото ние измисляме нещата. Другите да копират.

В творбите ви сякаш не преобладава само хуморът. Долавя се разочарование, протест срещу злобата и дребнавостта. Защо? Резерват Северозапад ли е виновен или онзи, по-големият – Резерват България?

 Оф. Времето е преобладаващо. Живеем си така по някакъв начин, оцеляваме в Резерват Земя. Щото сме земляни. Виновни няма. Каквото е такова е, ако успеем, преглъщаме и продължаваме, ако ни пределее – светът е широк. Много от нас вече са там в по-подредения западен свят. Те си знаят какво им е, щастливи ли са и така нататък. И ние си знаем. Важното е да ти е добре в кожата, където и да се намираш, Големо Бабино или Ню Йорк. Голяма разлика няма в местонахождението. Вътрешният свят е по-важен от външния, убеден съм в тези високопарни думи.

 И за финал: Кой все пак спечели ордена „Гад мръсна“ Първа степен или номинациите продължават?

 Като гледам най-много са претендентите сред муцуните, които са всеки ден из телевизии и вестници. Смятайте, че все едно сме закичили с него всеки един лъжец и пропаднал тип от парламент, министерства и президенство… И всички други чичковци от глупавите институции, които се опитват да ни пречат да живеем.

Интервюто взе Георги Грънчаров

Вижте представянето на Алманах „Резерват Северозапад“.