Тайната на едно премълчано минало

Книгата изсмуква въздуха от стаята. Четеш, а стените се надвесват над теб, хвърляйки сенките си върху всичко наоколо. Изпълва те чувство на безсилие – не можеш да направиш нищо друго, освен да четеш… Удивително е усещането, което оставят малкото на брой, внимателно подбрани думи, когато са наредени майсторски върху белия лист. Филип Гримбер пише с особен, минималистичен стил – всяко следващо изречение, всяка прочетена страница сякаш отключва тайна стая. Една след друга, една след друга вратите се отварят, за да разкрият ревниво пазена тайна.

Може ли да се заключи тайната, когато е обсебила ума? Едно еврейско момче расте с родителите си в наглед безпроблемно детство, но нещо липсва. Нещо, за което то е убедено, че е съществувало преди, някъде, някога… По-големият брат, който никога не е виждало, но е сигурно, че го е имало. Толкова сигурно, че момчето си го измисля и той заживява заедно с него. И когато един ден случайно намира на тавана стара плюшена играчка, която всява смут в родителите му, подозренията се засилват.

Тайната се процежда зад затворените врати, повествованието върви леко – леко, почти като приказка, като същевременно сграбчва за гърлото читателя. По-големият брат наистина е съществувал, но е изчезнал завинаги сред ужаса на Холокоста. Силният брат от въображението на нашия герой е бил истински – гордост за баща си, надежда за семейството. В един злокобен миг всичко рухва като домино, за да започне да се гради наново след войната, когато загубата е превъзмогната, но не и болката от прекършеното бъдеще.

Освен много лична, историята на Филип Гримбер представлява и едно хладно изобличаване не само на палачите в лицето на чуждите окупатори, но и на самите французи от онова време. Французите, които са помагали за депортирането на евреите към лагерите; французите, които са товарели във вагоните деца („Не забравяйте децата!“, припомня Гримбер бездушните думи на френския министър-председател по това време Пиер Лавал“).

Финалът на книгата оставя в безмълвно очакване читателя. Очакване часовникът да се завърти обратно, децата да се върнат, братът да се върне,  всичко да потече по старому, но истината е прекалено жестока. Затова е истина…

Онези от вас, които биха се заровили повече в темата за вината и виновните, която авторът загатва в края, могат да намерят доста отговори в прекрасната книга на Ерна Парис – „Дълги сенки“.

PS: Не мога да не отбележа страхотната корица и дизайна на книгата като цяло!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Парадокс“