Една воайорска история за нелекото битие на селския социум със свръхдоза хумор и размити граници на нецензурното … или какво става, когато Йовков срещне Светльо Витков
Сигурно се питате какво ще да е това, нали? Всички сте чели блогове. Четете и в момента. Много други правят блогове, ама онлайн. Този обаче е по-различен. Писан е в офлайн режим и ще ви пренесе в суровата, почти пост-апокалиптична картина на селското битие. Забравете за отрудените селяни на Елин Пелин. Спомнете си обаче за Йовков и ще откриете неговия Антимовски хан, погледнат през криво огледало в селската кръчма „Лелиното“ и нейните навъсени обитатели.
В „Блогът на местния идиот“ Весел Цанков гледа през очите на един луд, чиято лудница е отдавна приватизирана и променила предназначението си. По-точно не през очите, а през луксозния китайски бинокъл, за който не убягват и най-тайните и интимни сцени от иначе обикновения живот на обикновените селски обитатели. А те, макар и толкова обикновени, са носители на богата душевност и самородни ценности. В първите 20-ина страници това няма как да го разберете, но вярвайте ми, така е. Защото под солидните пластове непрекъснат, ударен хумор и здравословен, гру,б нецензурен език все пак прозират характери.
В тази малка по обем книжка, в този офлайн блог Весел Цанков ще завърти една истинска сага, която чудесно би могла да бъде поставена на сцена в театър. Ще се срещнете с местната проститутка Джалма и нейния кратък, но значим за финала на историята жизнен път, с местния дерибей Павлин Пуев - Монаха и неговата …хм, Монахиня - бивша членка на момичешката вокална латино група “Las Pachavras”, с коравия българин Огнян Огнянов Огнянов, с препатилия Живко и неговата знаменита пушка „Убиец на цигЪни“ (която всъщност е много по-етнически толерантна, отколкото може да прецените по името й) и с още няколко земляци, кой от кой по-колоритен.
Какво ще забъркат те в ограничения сценичен пейзаж на забутаното село, ще разберете от книгата, но аз бих ви посъветвал и да хвърлите едно око на чудесния блог на местния идиот. Той ще ви даде по-добра представа за онова, което ви чака в офлайн изданието… което впрочем е с уникално оформление! Моите аплодисменти за корицата и за цялостния дизайн на книгата, направо са страхотни. Разгръщаш и се смееш на всяка следваща страница (да не забравяме, че това е хумористично четиво!) - има си обособена бланка за посвещение и автограф от автора, декларация за нецензурно съдържание и всякакви други дивотии, които подготвят още с първия досег за последващата шашкъния.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“
2 мнения за “За един идиот повече”