Когато започнах „Островът”, на Александър Секулов, ми идеше да извърша груба саморазправа с автора – как е възможно такова нещо – навън е такъв студ, никакво слънце, никаква надежда за температури над нулата, а той, моля ви се, ми говори за лято, море и „маслинени и портокалови орички, галени от топлите ветрове”, за които трябва да чакам още няколко месеца. Толкова се ядосах (повече на времето, де, отколкото на него), че за малко да зарежа книгата – не можех да понеса тези красиви описания в първите няколко страници и изживях болезнено реалността, която ме заобикаляше.
В крайна сметка обаче нямаше как да не продължа да чета – просто ми беше безкрайно интересно, а и ми стана някак по-топло – не само заради това, че се преселих заедно с Николас, Армандо и Алекс на едно окупирано островче в Гърция, но и защото се върнах назад във времето, когато малките жестове и случки имаха съдбовно значение.
Не знам как да определя този роман, защото ако ви кажа, че разказва историята на три хлапета, които успяват да замесят цял курорт в своите приключения, можете да си извадите грешния извод, че ви е минало времето за тази книга. Затова ще ви кажа, че колкото повече време е минало откакто сте били на 13, толкова по-наложително е да я прочетете. Освен това, ако обърнете задната корица, ще видите мъдрите слова на Недялко Славов , който казва, че това е книга, написана на „прекрасен български език”. И си е така – не само лексикално, разбира се – книгата разказва майсторски и потапя дълбоко в радост, завист, тъга, болка, паника, скръб и… може би любов.
Ранните записвания за море започнаха, така че може би вече се чудите къде да отскочите през юли. Отговорът, макар и някои да го приемат буквално, а не трябва, е: на острова. Истинското значение е, че трябва да сте там, където ще срещнете някой, ще изпитате нещо и ще опитате друго – всичко за първи път през живота си.
Снимка: Жоро
Публикувано от Девора
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“
Да живее лятото! Да живее морето!
А островчето „окопирано“ ли е или „окупирано“?
Ops… Дано да не е „окопирано“ 🙂
точно щях да кажа нещо за блестящия български на коментара
Снимката е доста добра, вече си мечтая да бъда на една такава лодка, но близо до брега разбира се и да си почивам и да събирам възможно най много тен. Това,което пишете, че ….“да замесят цял курорт в своите приключения, можете да си извадите грешния извод, че ви е минало времето за тази книга. Затова ще ви кажа, че колкото повече време е минало откакто сте били на 13, толкова по-наложително е да я прочетете…..“ съгласна съм има книги,които си струва да прочетем отново и когато пораснем. Винаги има какво още да учим.