Дългата почивка е много по-вдъхновяваща и по-пълноценна, ако си намерил време за четене на хубава книга и ако книгата е успяла да те докосне по запомнящ се начин, нали? Точно това се случи този уикенд, а изборът ми падна върху един емблематичен американски писател с уникален стил – Труман Капоти. Едва 23-годишен той пише полуавтобиографичния роман „Други гласове, други стаи“, с което прави доста силна заявка за осезаемо присъствие в литературния живот на Америка от ХХ век.
До този момент досегът ми с Труман Капоти се ограничаваше с потресаващата художествена документалистика „Хладнокръвно“ – наистина хладнокръвен разрез на едно жестоко убийство, разтърсило Америка в средата на миналия век. В „Други гласове, други стаи“ обаче Капоти ни пренася в една много по-различна обстановка. Пред очите на читателя изплуват невероятно живи картини. Усеща се полъх на есен, почти се долавя вкусът на налетите със сок къпини по опалените от слънцето равнини, величествени образи на една жива, пулсираща природа. С майсторско перо авторът въвежда образ след образ, които се запечатват като на лента в съзнанието. Малкият Джоуел Нокс отива да живее при баща си, който го е изоставил още при раждането му. Изправен пред неизвестностите на новия свят, в който навлиза, той носи със себе си една плахост, една неувереност, която загатва за неговата чувствителност и ранимост. Оставил зад себе си живота на детството, Джоуел не знае какво да очаква от предстоящото. А объркването му става още по-силно, когато попада сред непознати хора, които сякаш са се наговорили да крият от него баща му.
Докато се опитва да проумее каква тайна не му споделят и какво не е наред, Джоуел се среща с неколцина герои, които ще бъдат част от неговия свят занапред. Други гласове и други стаи. Силни и въздействащи, образите изплуват в една почти приказна, същевременно малко плашеща обстановка. Младата негърка Зу, водеща объркана борба със собствените си демони и кошмари, които я преследват непрекъснато, мистичният старец Джизъс Фивър, грубата Айдабел, енигматичният и може би най-силен като образ Рандолф, дори странният отшелник от призрачния хотел в гората създават една вълнуваща картина от цветове и усещания, която само майстор като Капоти може да създаде по толкова експресивен и дързък начин.
В романа се сблъскват житейски съдби, отмират илюзии, преплитат се мечти и чувства… Загадъчното се явява притегателна сила, превъзмогва се страхът от непознатото, от себе си, от другите… Мистичното присъства осезаемо на всяка страница, сенки надничат от всеки ъгъл, витае неподправената атмосфера на една Америка, останала отдавна в историята, малко позната, особено на българския читател. По някакъв начин героите напомнят на онези от „Безпътният автобус“ на Стайнбек, но тяхната „безпътица“ е много по-лична, много по-сложна.
Без съмнение книгата оставя трайно в съзнанието наситените образи на своите герои, което носи почерка на Труман Капоти. И с всеки нов прочит вероятно би изглеждала различно, отлагайки в съзнанието едни или други фрагменти от картината на майстора на перото. Забележителен роман, който заслужава да му отделите цялото си внимание – за което ще ви се отплати с безценни късчета емоция.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.
Библиотеката 