Във време като днешното, за което Вапцаров би казал „Не, сега не е време за поезия!“, все пак се случва да ни изненада някое откритие. Да ни изненада и да ни усмихне. Именно това се случи с новата книга на Иванка Могилска „Иначе казано“. Снощи в галерия „Снежана“ младата поетеса я представи пред публика в една уютна и непринудена обстановка, както подобава на красиви и чувствени стихове като нейните.
Специално за премиерата Иванка беше поканила свои приятели и познати, както и хора, свързани по един или друг начин с книгите, да прочетат свободно избран стих. Получи се интересно, защото се оказа, че всеки е почувствал и осмислил по свой начин поезията й и дори прочетен два пъти, един стих може да прозвучи (а и да означава) много различно.
***
Денят се разтваря
като витамини в чаша вода,
която някой е забравил на масата.
Шуми.
Гъргори тихичко.
Няма кой да чуе
малките му оплаквания.
И той замлъква,
спукват се мехурчетата,
утаява се.
Вечерта се прибират стопаните
и го изливат в мивката
Библиотеката 
На мен ми харесва.