„Писма до Клаудия“ – Хорхе Букай

на

За първи път чух името на Хорхе Букай миналото лято и от този слънчев августовски ден до момента, в който прочетох нещо негово, се наслушах на всевъзможни мнения за творчество му, които варираха от: „Какво толкова го хвалят, изобщо не са интересни книгите му“ до „Страхотен автор, книгата много ще ти хареса!“. 

Прекарах една събота с „Писма до Клаудия“ и мога да кажа, че идеята, реализацията и историята на тази книга наистина са вдъхновяващи. Да, пълна е с вече отдавна известни факти, но от опит знам, че и много добре да знаеш нещо, ако скоро не си се замислял по въпроса, просто го забравяш – забравяш, че трябва да бъдеш себе си и да си щастлив с това, което имаш; забравяш, че за да е пълноценен животът ти, първо трябва да се чувстваш удовлетворен от себе си; забравяш, че само ако ти си ти, а другият човек си е той, едва тогава ще има и „ние“. Прочитайки тези неща, най-честата реакция на хората е: „Ами че аз това си го знам“, но от знаене до практикуване разлика има. Значителна при това. Има и неща, с които няма да се съгласите. Аз например изобщо не вярвам, че ако обичаш някого, трябва да го пуснеш „на свобода“ – или просто това ми идва прекалено философско 😉

Книгата не разказва историята между автора и Клаудия – всъщност това е сбор на писма, които гещалт терапевтът Хорхе Букай е писал за своите пациенти, когато е искал да им каже нещо, премълчано по време на сеанса. На по-късен етап, след сформирането на работни групи, пациентите му връщат хубавия жест и събират писмата му в една книга. Ето така (и с малко преработка, за да придобие цялостен вид) се разжда „Писма до Клаудия“. На практика получавате консултация с един вещ в психологията човек, която може да се окаже доста полезна, ако сте в период, в който имате нужда точно от такива житейски съвети.

Има голяма възможност на страниците на книгата да откриете и своята житейска философия, синтезирана в едно изречение. Така си помислих аз, когато прочетох изречението „Щастливец съм, защото макар да не правя всичко, което искам, никога не правя онова, което не искам…“. Тази книга може да пробуди любопитството ви и заради нестандартните си хрумки, които също много ми допаднаха – в едно от писмата авторът си представя, че е фотоапарат и пречупва целия си свят като усещания и взаимоотношения през тази представа. Получило се изключително правдоподбно и интересно. Друг път пък си представя, че е плик за писма, докосван нежно от Клаудия – малко шантава работа, но ще ви хареса, ако сте по-чувствени личности 🙂

Ако не сте чели още нищо от Хорхе Букай, надявам се да го направите, защото независимо дали е тъжен, или щастлив, човек винаги има нужда от припомняне за нещата, които си знае. А пък ако вие имате друго усещане за живота, сядайте и пишете! Хубаво ще е някой да възкликне: „Еййй, за това никога не се бях замислял!“ 😉

Публикувано от Девора

2 коментара Добавяне

  1. Bridget Jones каза:

    На мен „Приказки за размисъл“ и “ Нека ти разкажа“ ми харесаха много повече. След като ги бях прочела тях двете, „Писма до Клаудия“ ме разочарова. Сега има и една нова – „Да се обичаме с отворени очи“, която за момента не планирам да си купя именно заради споменатото разочарование.

  2. Библиотеката каза:

    Може пък да ви изненада приятно 🙂 Кой знае…
    Има един странен ефект – когато харесаш някой автор много, започваш да очакваш повече и в някои случаи се разочароваш. Но не бива да отказваш втори шанс 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.