… Никой не знае кога е роден. Има най-малко 15 дати на раждане, споменати в различни документи. Никой не знае и точното му име. Но народите на Югославия и целият свят ще го запомнят като Тито. Един от най-значимите лидери на ХХ век, с невероятно противоречив и загадъчен живот, безкраен източник на легенди и спекулации.
„Тито. Тайната на века“ на Перо Симич е заглавието, с което издателство „Прозорец“ се опитват да запълнят една празнина на българския книжен пазар. За Тито напоследък не са излизали значими публикации у нас, за сметка на големия брой книги, посветени на други световни лидери. И макар заглавието да предизвиква по-скоро очакване за нещо сензационно, следователно спорно, книгата в действителност е доста добро изследване, изградено на база огромен брой документи и без съмнение безкрайни часове на ровене из прашните архиви.
За моите връстници личността на Тито вероятно не говори нищо или поне съвсем малко. Делят ни 30 години от смъртта му – време, в което са се водили многобройни спорове около него и въпреки това всичко е ставало някак встрани от нас, от българската действителност. Перо Симич ни разказва за този обвит от мистерия югославянски лидер и за неговия живот, преминал през толкова значими епохи и исторически събития. Преди да поеме ръководна роля в огромната държава Югославия, Тито извървява един дълъг и труден път с много неравности и перипетии, които напомнят на филм за Джеймс Бонд. Воювал срещу Сърбия на страната на Австро-Унгарската империя през Първата световна война, прекарал известно време в плен в Русия и завърнал се с идеята да участва в световната социалистическа революция, Тито бавно, но сигурно изкачва стъпалата към властта. Това са и най-загадъчните му години, тъй като много моменти от тях съзнателно са скривани както от него, така и от биографите му. Има и защо – в годините на „голямата чистка“ в Съветския съюз неговите доноси срещу потенциалните конкуренти сред югославските комунисти изпращат завинаги десетки от тях на сигурна смърт. Силно митологизираното партизанско движение и ролята на Тито в него също е тема, която подлежи на корекции в историческата памет. Между другото, почти като в романа на Оруел „1984“ в годините на своето могъщество юго-лидерът многократно променя отделни думички и изречения в документи и биографии, свързани с него, като по този начин подменя фактите, нагаждайки ги към една рафинирана версия.
В книгата е описано много подробно какво представлява Титова Югославия – голяма страна с много
проблеми, крепяща се на една единствена личност с особена мощ. Отбелязан е уникалният модел на държава, който Тито създава – балансьор между Изтока и Запада в една бушуваща Студена война, развиваща социализъм с елементи на капитализъм и обхванала в границите си шест народа с различна етническа принадлежност и историческа съдба. Въпреки многото успехи на Титовата политика, именно „най-великият син на югославския народ“ залага и бомбата със закъснител под собственото си творение. Югославия е обречена на дезинтеграция и в някои моменти дори Тито го осъзнава, въпреки постоянните опити проблемите да се неглижират и да не се обръща внимание на засилващото се етническо напрежение и икономически срив.
Само 11 години след смъртта на Тито си отива и Югославия. При това в една дълга поредица от кървави войни между доскорошните сънародници. Въпреки това личността на Тито и днес е обект на носталгия сред голяма част от югославяните. Как и защо – ще разберете сами от книгата.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена от изд. „Прозорец“
–––––––––––––––––––––––––––––––-
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Библиотеката 