Има хора, които могат да разкажат живота си с книги. Или да намерят поне няколко филма, които сякаш са правени за тях. Да разкажат живота си с песен също са опитвали не един или двама изпълнители (кънтри!). За пръв път обаче попадам на история, описана със… сборни касетки. Върнахте ли се назад във времето? Точно това е, което прави Роб Шефийлд в трогателната си изповед, озаглавена „Любовта е сборна касетка“.
Това е книга, която още в началото подготвя читателя за „горчивия хап“ - тъжното тук не идва в края, както в много други книги, а се признава в първите страници. Роб разказва за съпругата си Рене, починала внезапно само пет години след сватбата им. Но не тъжното е водещо, разбира се… Всички онези сборни касетки, правени по един или друг повод, но винаги свързани с емоции, с влюбвания, със споделена и несподелена любов, намират място в книгата. Нещо повече - разказват фрагменти от живота на Роб, живот на един младеж, изпълнен със символното значение на безброй известни и не толкова известни парчета. Рок, блус, кънтри, соул намират допирни точки помежду си в наглед хаотичните компилации върху лента. На този фон са първите влюбвания, първите разочарования и раздели, за всичко това си има музика и тя говори със собствен език. Срещата с голямата любов, а именно Рене, лудешкият живот, който започва с нея - всичко е разказано с много любов и една прикрита горчивина, болка от нелепото стечение на обстоятелствата, от злощастната съдба, която слага край на всичко. А краят на всичко, макар и очакван, идва като буреносен облак току в средата на книгата. Момент, достатъчно задъхващ и тежък, който ме сполетя в лежерен уикенд, на 60 километра от моята любов. Без да губя време грабнах книгата, събрах набързо нещата си и се метнах на колата. Преди да потегля, пуснах любимата й касетка (да, именно касетка!) с концертен албум на The Corrs, който слушах през целия път до София.
Остатъка от книгата дочетох, след като се уверих, че Тя е до мен и че всичко е наред. Препоръчвам подобно нещо на всички, които ще се докоснат до разказа на Роб Шефийлд. Какво следва след края? Има ли живот след това? Как намираш себе си? А другите? Как успяваш да превъзмогнеш загубата и да останеш с всичкия си? И, разбира се, коя е сборната касетка, която отговаря на този момент? Това са все въпроси, на които авторът дава своите отговори в една невероятно силна изповед, способна да трогне и най-закоравялото сърце. Подозирам, че ако бях момиче, вероятно щях да залея етажа от сълзи, но и това не би ми попречило да дочета книгата. Защото има нещо пречистващо в цялата тази история, нещо обнадеждаващо или не знам и аз как да го нарека. Но без съмнение едно е сигурно - след като си прочел нещо толкова откровено и истинско, започваш да гледаш на човека до теб по друг начин и разбираш колко ценен е всеки един миг!
Любовта на Рене и Роб, макар толкова кратка и неизживяна, продължава да гори между страниците на книгата и да посява част от себе си в сърцето на читателя. В резултат над тъгата от трагичната история изплува една увереност и обнадежденост, която засилва собствената любов и нахлува като енергиен поток в живота на двама влюбени.
Няма да ви разказвам повече подробности за историята на Роб. Открийте я за себе си, но преди това се уверете, че любимият човек е някъде наоколо. Със сигурност ще ви се прииска да го прегърнете силно още след първите прочетени страници!
Публикувано от Жоро
* Книгата беше любезно предоставена на „Библиотеката“ от издателство „Махалото“
Едно мнение за “Да разкажеш живота си със сборна касетка”