„Почивка в чужбина“ на Иън Макюън за мен е нещо като разказ с неочакван край - случват се разни неща и накрая: бум! Ако не беше анотацията, която предупреждава читателя за нещо трагично, което предстои да се случи, най-вероятно след последната страница щях да седя и да мигам неразбиращо и в потрес.
Историята е за мъж и жена, които вече са свикнали да бъдат влюбени един в друг и са се отдали на тихите си ежедневни навици, но на почивка… в чужбина. Съдбата ги сблъсква с психически неуравновесения Робърт и неговата съпруга, които ще бъдат причина главните герои да се върнат към неугасимата страст от началото на връзката си, но и ще ги разделят завинаги.
Написах само името на Робърт. Не е случайно. За мен това е единственият герой, който изпъква на фона на останалите безлични или откровено глупави персонажи, които авторът е измислил. Робърт е абсолютен ненормалник и в качеството си на такъв, разбира се, е истински гений. Неговият живот е разгледан от най-ранно детство и авторът си прави труда да обрисува характерите на баща му, на майка му, както и на сестрите му, като е обърнал внимание на това кой по какъв начин влияе върху психиката на детето. Макюън не прави подобно нещо за никой друг от героите си в тази книга. Затова на Робърт му е „писано“ да се откроява.
Това, което е истински стряскащо в „Почивка в чужбина“, не е някакво зловещо убийство (поне не съвсем, де), а фактът, че семейството може да превърне едно човешко същество в истинско изчaдие и то по съвсем „невинен“ начин, дори без да го осъзнава.
Това се е случило и с Робърт - психическите травми са го превърнали в садист, който не цени нищо друго, освен историята на своя живот. Той има оправдание да бъде това, което е. Оправданието на главните герои, обаче, за всичко, което им се случва, е че са прекалили с виното и тревата, което, съгласете се, не ги прави по никакъв начин интригуващи, най-малко от психологическа гледна точка.
Въпреки това книгата е чудесно четиво за параноици и социофоби, които могат да я използват като доказателство срещу екскурзиите в чужбина и общуването с непознати в малките часове на деня. Тъй като аз спадам към едните, вече задръстих мозъка си с предрзсъдъци към чужденци с името Робърт, сега е ред и на другите като мен 😉
Публикувано от Девора
* Книгата бе любезно предоставена на блога „Библиотеката“ от изд. „Колибри“