„Време да се живее…“

на

Днес отново имаме гост-блогър в „Библиотеката“. Сигурно си спомняте нашия призив за читателски ревюта на книги Ерих Мария Ремарк – този любим на поколения писател. Тогава се получи интересна дискусия, а ето че сега Пламена Маркова ни изпраща своя статия за една от най-добрите му книги – „Време да се живее и време да се мре“. Вижте мнението й по въпроса и как една антивоенна книга може да бъде коледно четиво!

Точно преди десет години бях гледала по някоя от кабелните телевизии филма „Откачен град” (в оригинал Freak City). Действието се развиваше в рехабилитационен център, където всеки от героите се бореше с присъдата си “инвалид” и последвалата насилствена изолация от обществото на “нормалните”. Нямаше кървища, нямаше убийства нито дори изтървани депресирани индивиди с резачка под ръка. И все пак, “Откачен град” се оказа един от най-бруталните филми в моята тийн-телевизионна практика. Толкова ме впечатли, че след него бях написала някъде “Няма абсолютно нищо, за което бих могла да се оплача”. Предполагам това е и една от целите на тези истории – да си дадеш сметка, че винаги има и по-лошо и поне за няколко минути да забравиш оплакванията си.

“Откачен град” не е в никакъв случай любимият ми филм. Доказателство за това е, че съм го гледала само веднъж и няма да повторя. Но има една подобна отрезвяваща история, която съм препрочитала повече от десет пъти. Романът „Време да се живее и време да се мре” на Ерих М. Ремарк. След него никога не ми е хрумвало да си казвам, че всичко ми е наред. Разликата е много проста – докато онзи брутален филм ме държеше настрани и аз единствено наблюдавах групата безкрайно нещастни герои, историята на Ремарк ме включва в действието веднага, при всеки прочит. Затова аз съм непрекъснато нащрек и преживявам всичко. Чудя се какво ще стане в този момент с Гребер и мен, докато сме на фронта, след това ще успеем ли да се приберем невредими вкъщи, а как ще се развият нещата с Елизабет (тук дискретно се опитвам да се отдръпна), как ще преживеем поредната бомбардировка и т.н. Признавам си, че несъзнателно съм като онази класическа блондинка от вица, която се надява, че следващия път щом гледа „Титаник”, корабът няма да потъне. Затова дори и при десетото прочитане умея да се преструвам пред себе си на изненадана.

„Време да се живее и време да се мре” всъщност може да бъде и коледна книга. Е, няма много сняг, няма украсени с червени играчки и лампички елхи. Даже и елени няма, да не говорим за Дядо Коледа. Обаче я има онази искра, за която празничните филми все намекват. Същата искра, която присъства във всяка книга на Ремарк. Онова изстрадано умение да живееш за мига, да оценяваш често само и единствено факта, че все още си на този свят и не си сам. От тези 365 страници през годините съм изкарала повече цитати, от която и да е друга книга. В духа на предпразничната суматоха този е точно на място: „Сега вече имаме всичко – каза Елизабет. – Луна, градина, една хубава вечеря зад нас и цялата вечер пред нас. Толкова е хубаво, че е почти непоносимо.

– Така са живели хората преди. И не са намирали нищо особено в това.”

Оказа се ужасно трудно да пиша за Ремарк. Искам да кажа много, но не искам с нищо да убивам удоволствието от това всеки сам да прочете и изживее негова книга. Предполагам съществува онзи страх да не би с досадни анализи да го превърна в нещо като мъчителната литература от часовете в училище, както се случи с „Под игото” например.

И така, мислех си аз, напълно сериозно, какво да напиша за „Време да се живее и време да се мре” и ей-така от нищото се сетих за едно почти непознато момиче. Преди два-три месеца тя ми предложи да подаря на някой своя любима книга. Бях ужасена – моите книги са моето съкровище, трупам си ги, пазя си ги и единствено ги заемам на най-доверени хора. Но днес, може би защото вали сняг, може би защото Ремарк ме зарази с нещо като антикомерсиален коледен дух, взех категоричното решение да изпратя „Време да се живее и време да се мре” на същото онова непознато момиче. Завиждам й за удоволствието, което ще преживее щом отвори книгата. И го пожелавам на всички вас.

Пламена Маркова

––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, вижте още:

Приключението Ремарк: Трима другари

За Ремарк и алкохола


8 коментара Добавяне

  1. kathryn каза:

    Това, което ще напиша е клише, но…В книгите на Ремарк има много типична, атмосфера, атмосфера позната само на челите ги. Мисля, че точно това е най-привличащото у тях. Много беше приятно да усетя тази атмосфера и в написаното тук.

  2. Nezzo каза:

    Дори самата Плами си няма на идея колко е права. И о, да – определено може да ми завижда за щастието, което преживях :D. За това и не винаги само да четеш книгите е важно, понякога трябва да покажеш и на другите, че книгите са повече от купчина страници. Те са упояващи, тежки, любовни, приятни, безкрайни. Тепърва ще чета и ще разбирам дали тя е била права за книгата, но пък ще го направя с нетърпение и удоволствие. 🙂

    Весели празници на хората зад този блог, като колега (малко бивш) определено ви се кефя, независимостта и самостоятелността и най-вече възможността (брех че много „тт“ в едно изречение) сам да избираш книгите си са златни. Не се разделяйте с това!

    1. Библиотеката каза:

      Благодарим за хубавите пожелания! Весели празници и на теб и когато имаш желание, заповядай да ни гостуваш с публикация по всяко време :))

  3. Nezzo каза:

    Благодаря за възможността, наистина я оценявам. Но си дадох дума, че повече няма да пиша анотации. 😉

  4. shirin каза:

    dnes zapochnah da cheta „Vreme da se jivee i vreme da se mre“. Zarazih se s „Remark“ sled kato prochetoh “Na zapadniq front nishto novo“ Bqh tolkova raztarsena ot tova unikalno proizvedenie , che reshih da izcheta vsichkite romani na Remark , s nadejdata da izpitvam otnovo i otnovo sashtite valneniq. nadqvam se novoto mi chetivo da me vpechatli sashto tolkova, a zashto ne i poveche.

    1. Библиотеката каза:

      Лично мен „Време да се живее и време да се мре“ наистина ме разтърси още повече. А „Трима другари“ направо ме изравни със земята – успех с четенето на всички негови романи, заслужават си и определено няма да съжаляваш! Поздрави, Жоро

  5. shirin каза:

    Prochetoh go… toku shto…tolkova mnogo neshta iskam da kaja, za da izrazq tova, koeto chuvstvam, no dumite mi se struvat prekaleno bezsilni.A Remark kak uspqva samo s dumi da nakara horata da izpadat v takiva emocionalni sastoqniq?Stoqh neznam kolko vreme sled poslednata izchetena duma zagledana v stranicata,placheshe mi se.Tova e neshto poveche ot raztarsvashto, zadavah si edin osnoven vapros, dokato chetqh knigata- kak e vazmojno vsichko tova da se e sluchvalo, kak e vazmojno?Kogato zad statistikata v uchebnicite po istoriq vidish otdelni choveshki sadbi vsichko dobiva savsem drug vid…Tova e neshto ujasqvashto.Joro, ti beshe prav… I sega kato znam che si prav kakvo li da ochakvam ot “Trima drugari“.Iskam vednaga da q namerq i pochna da cheta.Veroqtno na finala shte sam pod zemqta.

    1. Библиотеката каза:

      Именно това е ценното у автори като Ремарк – карат те да се замислиш, че зад сухите цифри като 20 милиона или 30 милиона жертви стоят истински, човешки, горчиви страдания, безброй прекършени сълзи, неизброима мъка. И причината за това е войната… Или безумието на шепа хора, тласнали света в налудничава война. Ако всички си даваха сметка за това, може би нямаше да има войни, знам ли?! Няма кауза или идеал, който може да оправдае милионите липсващи бащи и майки, милионите загинали по фронтовете синове… В „Трима другари“ очаквай по-скоро лични взаимоотношения и съдби – не по-малко разтърсващи обаче. Ще разбереш много неща за приятелството. И за това, че животът е миг. Ще се радвам да споделиш впечатления после. Жоро

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.