Какво би станало, ако един отдаден на страстта си към музиката рок фен реши да напише книга, като върне часовника обратно в началото на 90-те, вплете в сюжета любимите си музиканти, щипка приказни елементи и снопче критика към нелекия живот в измъчената си родна страна?
Ще се получи “Врати от небеса” – книгата на Симеон Гаспаров, излязла в средата на ноември от издателство “Сиела”. Лесно ще я забележите по рафтовете с книги – на корицата пламти китара, а зад нея се спотайва тъмният силует на легендарния Джими Хендрикс. Именно сиатълският музикант е замесен в сюжета на тази история, написана с много въображение и идеи. Когато младият рокаджия Том забива своя първи концерт с изгряващата си рок група в Чикаго, нещо странно се случва… Нещо, което ще промени живота на много хора. Духът на Джими Хендрикс се появява, за да изпрати Том на пътешествие към самия себе си. И както може би се досещате, изпраща го не къде да е, а в България. Авторът връща лентата обратно в началото на 90-те години, където ситуира героя си наред реалност и фикция – пламтящ и окраден парламент, стачки и парализирана икономика, отчаяни, обеднели и озлобени хора. В тази среда за Том е трудно да схване логиката на Джими Хендрикс, но той извървява своя път, запознавайки се отблизо с една напълно непозната страна и нейните жители. Авторът развива и доста свои разсъждения наред с повествованието, правейки остра критика на недъзите в обществото на сломената от комунизма България. Едновременно с това използва своя личен житейски опит и познанията си за музикалната сцена от онова време, въвеждайки читателя в атмосферата на култовия клуб “Кравай” и срещайки го с всевъзможни “местни герои” – най-вече диви рокаджии, пънкари и разни бродяги, че дори и провинциалния поп Панчо Хулиганчо с неговата булка, шампионка в дисциплината “Клане и дране на коза по време на пиене на бира със сламка”.
Има доста интересни ситуации и случки с разнообразни субекти, а от време на време приказното взема превес и рок историята се завърта по начин, възможен единствено в главата на много пристрастен към нея меломан. И като всяка вълшебна приказка, макар и доста нестандартна, така и тази оставя едно приятно усещане – сякаш наистина съществуват чудеса и магии, които променят живота. А и защо не?
Самият Симеон Гаспаров ни дава своето определение за живота, пречупено през призмата на музикалния журналист и рок фен (за незапознатите – авторът е български журналист, живеещ в Чикаго и биографичните елементи в книгата наистина са много). Та ето и самото определение: “Концерт на живо, който изпълняваш пред съдбата и който никога няма да имаш възможност да повториш, ако се провалиш”. Ако продължа мисълта му, алтернативният вариант е стерилният студиен запис - вариант, който повечето хора избират пред възможността сами да дирижират концерта си.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“
Мдам…докато хората са слушали All along the watchtower ние тук сме тананикали…..дееееее-теееееее……лини, детелини, детелииииинииии! 🙂 Дори шибаните сърби са били напред с материала - когато за пръв път чух Биело Дугме (отначало беше само инструментал) казах „Uriah Heep?“.