Чай с книга? Може - в „Читалнята“

Всички сме били в кафе-сладкарница, този странен термин от „развития социализъм“. А колко от вас са били в кафе-книжарница? Аз лично до този момент не бях посещавал подобно място (ако не броим „Пингвините“ в метростанцията на СУ, където май също можеш да изпиеш едно кафе). Е, попаднах на „Читалнята“ точно там, където не бях очаквал, че е възможно - в Ботевград. По принцип градът е известен с многото си кафета, но това определено е нещо различно.

Влизам в „Читалнята“ в съботния следобед - време, в което тишината е обхванала града като Припят, а по центъра се мяркат само котки. Затова пък в кафе-книжарницата цари творческа атмосфера. Петгодишният Еди упорито рисува с темперни бои върху някаква апликация, а по масата са разхвърляни ножици, четки и всякакви пособия. Посреща ме Силвия - заведението е нейно, идеята е нейна, заедно с приятеля си двамата са я реализирали в рамките на месец. Питам дали е удобно да се настаня до Еди, който ми обръща малко внимание, зает с артистичната си дейност. Майка му се суети наоколо, влизат и излизат хора, някои от тях отиват зад бара, други внасят каси с безалкохолно, трети просто си седят върху ъгловото диванче с чаша в ръка. Персоналът в момента се състои само от Силвия и едно момиче, което обаче е прекалено заето с четенето на „Малкият принц“.

Навсякъде има книги - на етажерките в единия ъгъл може да намерите най-актуалните заглавия от последните седмици редом с антикварни томчета, които са по-встрани. Компания им правят ръчно изработени кукли. Останали са от уъркшопа, организиран преди време, обяснява Силвия.

Продължавам с любопитство да изучавам мястото. Не мога да се отърся от усещането, че тук е много, много нетипично. Сякаш си попаднал в епизод на „Приятели“, атмосферата е много… домашна. Със Силвия избираме чайове, тя ми показва насипните, които държи в ръчно украсени цветни буркани. Спирам се на „Малкия Буда“ и след малко той вече се запарява в чашата.

По стените забелязвам рисувани плакати от отминали партита - организирали са вечер, посветена на рождения ден на Джон Ленън. На осми декември предстои „The Doors party“. На хладилника пък забелязвам рисунка на жълта подводница. Музикалните влияния се усещат навсякъде. Под рафтовете съхнат гипсови фигурки, които чакат вероятно своята колоритна окраска по време на някой следващ уъркшоп.

Разпитвам Силвия за идеята да направи нещо подобно. Казва ми, че от много време е искала книжарница в Ботевград, защото това е нещо, което липсва там. И наистина, в 25-хилядния град под „книжарница“ се разбира магазин за канцеларски материали и учебници, в който могат да се намерят шепа от най-комерсиалните заглавия и …нищо повече. Досега си е поръчвала книги по интернет. Да държиш книжарница обаче е нещо много трудно, разказва Силвия. „Затова решихме да е нещо средно между кафе и книжарница. Място, където да влезеш и да изпиеш едно кафе или един чай и да намериш нещо интересно за четене„. Силвия и приятелят й осъзнават рисковете, които крие подобна инвестиция, но са решени да отстояват идеята си. И се справят много добре. В събота и неделя особено е пълно, когато си дойдат хората от София, обясняват двамата. Вечер ни молят да не затваряме, защото няма къде да се отиде на друго място. И наистина - в града наскоро затвори врати единственият рок клуб, а алтернативата е масова - кръчми, два-три ресторанта и една дискотека за…поп фолк със звучното име „Паша“. Без коментар.

Силве, всичко е супер, казвам, проблемът е само че… „…че е в Ботевград„, допълва ме Силвия. Тя обаче е решена да даде шанс на града, където, по нейните думи, също има много хора, които се интересуват от култура. Може би просто трябва да има място като това, където да се събират и да споделят интересите си.

Ако имате път към Ботевград и ви се прииска да изпиете чаша екзотичен чай сред творческата атмосфера в „Читалнята“, непременно се отбийте! Ще ви посрещнат като добри приятели, а може и да намерите отдавна търсена книга именно там.

Публикувано от Жоро