От доста отдавна чаках излизането на „Местни герои“ - книжката на Антон Терзиев, която „Сиела“ анонсираха повече от месец преди пускането й на пазара. За Антон Терзиев може би знаете повече от мен. Автор е на стихосбирката „Никакъв портрет за художника“ (2007) и на още един сборник с разкази - „Ърбан йога за начинаещи“ (2008). Поддържа и собствен блог. Е, аз знаех само това и без никакъв предварителен „багаж“, съответно очаквания или предразсъдъци, се впуснах по страниците на новата му книга. Може би тази моя неподготвеност ме накара да усетя разказите от „Местни герои“ като една луда отбивка от забързаната магистрала на живота. Спираш, зареждаш и се ободряваш с нещо свежо! Е, така го усетих аз. На пръв поглед книжката приковава внимание със „заканителния“ си вид. Обръщам корицата - няма анонс от Любен Дилов-син, супер! 170 страници лична авторска свобода.
Не четете тази книга, излегнати на дивана вкъщи или като четиво преди заспиване! Четете я в метрото, в автобуса, приклещени от промазаните якета на „работническата“ класа, по пейките в обедната почивка, открадвайки частички от 8-часовия работен ден само за себе си… Четете я, докато чакате влака или се редите на опашка! Така ще видите доста от „местните герои“ в естествена среда. Огледайте се и за червените капачки от боза - и те са наоколо. И грозните типове, и полуделите абитуриенти, и елементарните човешки страсти… Животът е прекалено колоритен, за да го гледаме по скалата на сивото - в общи линии това ни загатва авторът по неговия си, привидно сложен и хаотичен начин. Опитва се да прави творчески разрез на прозаични житейски сцени и го прави доста ловко. Толкова ловко, че направо ти се завива свят. Докато се подсмихвам на някой пасаж, мислейки си как ще го цитирам като статус във „Фейсбук“, вече съм попаднал на друг, още по-як! И това се повтаря отново и отново. Чак на моменти си мисля, че прекалява този Антон Терзиев с желанието си на всяка цена да превърне всяко свое изречение в самостоятелно произведение.
Можете да разглеждате разказите и като такива своеобразни компилации от яки изречения, които те карат да застинеш в осмисляне непосредствено след точката. Колкото до „местните герои“ - това може да сме ти и аз, разбираш ли? Може точно нашите гърбове да е гледал авторът, похапвайки мазна баничка и обмисляйки следващото си яко изречение.
Доста свежо! А и няма предговор от Любен Дилов-син, това споменах ли го? Няма да се отплесвам в повече обяснения. Кратички са и разказите - точно колкото е необходимо, за да погледнеш през оплютото от мухи стъкло на прозореца си, за да видиш героите на улицата в ежедневния си свръх-калоричен филм. И не повече - иначе ще ги оставиш да говорят те, а това би развалило удоволствието от призмата на майстора-разказвач.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена от изд. „Сиела“ на „Библиотеката“.
-----------
Ако статията ти е харесала, виж още:
„Аматьори, професионалисти и други участници“
„Алкохол“ – един опит за излизане от дамаджаната
„Библиотеката“ отново ме провокира! В най-скоро време ще се „срещна“ с тези герои, защото много обичам, когато някой превръща „всяко свое изречение в самостоятелно произведение“. За промазаните якета - ясно, но за работническата класа - никаква ирония!
Всичко е супер, обаче „работническа класа“? WTF, такова нещо в България вече няма от някакво известно време
Хахах :)) Това го казах метафорично - повози се малко в автобус 83 или трамвай 22 и ще видиш какво имам предвид 🙂 Е, можеше да сложа кавички всъщност…
Благодаря на рецензента. Каквото можахме, не направихме. Във фейсбук може да видите трите части на филма Местни герои четат Местни герои, който всъщност представи книгата на премиерата й - https://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=469085044708&comments