90 години след първия случай на Поаро и аз чак сега да се запозная с този известен и уважаван господин - „Срамота!“
И сте прави 🙂
Но нали живеем на принципа „по-добре късно, отколкото никога“, така че не бъдете твърде строги към мен.
По случай 120 години от раждането на Агата Кристи, издателство ЕРА организира един куп мероприятия. Реших, че и Библиотеката трябва да се включи в празнуването, не само защото миналата седмица гледах „10 малки негърчета„, но и защото до този момент творчеството на Агата Кристи ми беше толкова познато, колкото най-обикновен свидетел на изпипано престъпление има представа кой стои зад убийството на жертвата.
Първата книга на Агата Кристи, която прочетох, беше „Зло под слънцето„. Беше ми изключително забавно да наблюдавам и анализирам героите, а и дори не прочетох края предварително (да, имам този вреден навик с повечето книги, защото нямам против да знам как завършва всичко). В този случай бях примерен читател - от кора до кора, но без никакви „поглеждания“.
Това, което ми харесва при Агата Кристи, е, че всеки изглежда виновен до съвсем последния момент. Това, което не ми харесва, е, че не можеш да разгадаеш кой е убиецът, защото в крайна сметка тя извърта нещата по абсолютно неочакван начин и ако не си присъствал на самото престъпление, за да усетиш аромата на човешките чувства и изразът на емоциите (или в случая - да прочетеш какви са били), няма начин да ти хрумнат толкова изчанчени идеи. Пък на мен така ми се искаше да се окажа хитър детектив и да се слея с образа на Поаро!
Но не би…
„Зло под слънцето“ ми хареса, защото хем ме върна към лятото и макар да ставаше въпрос за убийство, успях да се опияня от красотата на островната природа, хем разискваше един много интересен проблем - добро или зло са красивите жени. Аз съм на мнението на Поаро, но какво си мислим ние двамата, можете да разберете, само ако прочетете самата книга 😉
Книгата беше любезно предоставена на Библиотеката от издателство ЕРА!
Публикувано от Девора
Докъде стигна с четенето 4 години след началото? 🙂 Аз лично съм доста болна, така да се изразя, на тема Агата и вече 17 години това ми е основното четиво.
В интерес на истината скоро не съм посягала към книга на Агата - взех си малко почивка, но сега като ме подсети, може и да подхвана някоя от книгите. 🙂