“…И войната се отвори!” е малка книжка с необикновената история на един български герой. От корицата гледа младото лице на авиатор в летателна униформа, а под него профил на легендарния самолет “Месершмит 109”. Става въпрос за биографичния очерк на пилота-ветеран Петър Манолев, написан вдъхновено от Силвия Желева. Книгата вече рядко се намира по книжарниците, издадена е преди три години от “Еър груп 2000”. Случайно я видях закътана в “Хеликон” и веднага я грабнах. Казвам необикновена история, а всъщност е един най-обикновен живот, но ситуиран в сложната и противоречива обстановка на ХХ век. Петър Манолев днес е сред малкото живи участници в някои от най-важните исторически моменти на родната история – създаването и укрепването на българската военна авиация, защитата на столицата от съюзническите бомбардировки, последвалата Отечествена война и вододелната линия в авиацията, когато всичко, съградено до този момент, е унищожено, за да се замени със съветски порядки.
Петър Манолев е жив и днес. А книгата е едно чудесно четиво, което разкрива още по-пълно образа на този български орел и отлиства непознати страници от нашата, родната история. Топлите думи на летеца за бурната младост на неговия живот, изпълнена с ръмженето на моторите в училищата за пилоти в Полша, за общите моменти с кап. Списаревски и останалите смелчаци от Въздушните на Негово Величество войски, са като мост през годините. Запазил всичко, до най-малката подробност, не само в паметта си – тя е тленна и си отива, но в подредени дневници, албуми със снимки, Манолев е парче история. Неподправената обич към легендата “Месершмит” с неговия “мек гласец” и тъгата по тоталното унищожение на всички екземпляри от него след войната не пречат на неговата увереност, че българската авиация има бъдеще. Ето едни от най-силните думи на орела, които искам да споделя с вас:
“В лицето на всички уволнени и изхвърлени от българската войска летци в годините 1944 – 1956 г. Авиацията ни изгуби своите достойни, отлично подготвени, калени във всички въздушни боеве пилоти професионалисти. Те бяха в разцвета на младостта и силите си, мъже патриоти с желязна устойчивост и жертвоготовност, които носеха в сърцата си безграничната любов към България, верността си към народа. До този момент вече нищо не беше ги отминало – нито вярата, нито борбите, нито безстрашието, нито гневът, нито болката, нито радостта от победите. Но трябваше незаслужено да изпитат още нещо страшно – да станат част от общия погром над българското офицерство. Това бе един изключително тежък удар по нашата авиация. Глупаво и ненужно беше унищожена без остатък цялата авиационна бойна техника като “фашистка”. Не оставиха нищо, поне за музеен експонат. Но всичко това бе по нареждане и в угода на чужди, небългарски интереси.”
Ние днес също има над какво да се замислим – в угода на чии интереси заминават зад граница безценни исторически находки и какво остава тук за поколенията. И когато мислим най-вече за себе си и за икономическата изгода, може би трябва да си спомним за гордия български орел Петър Манолев и заветите на неговото поколение. Въпреки годините на забвение, те не са напълно заличени!
* Статията е публикувана за пръв път в личния ми блог на 15 ноември 2008 г.
Послепис: Тази година Петър Манолев навърши 95 години. Събитието бе отбелязано с всички почести от най-високопоставени военни и държавни лица. Героят от Въздушната защита на София не е забравен!
Публикувано от Жоро
--------------
Ако статията ти е харесала, виж още:
Библиотеката 