За някои хора книгите на Никълъс Спаркс не са нещо особено – същото казвахме и за Коелю преди време – и въпреки това се радват на световна популярност. Освен доброто разпространение и маркетингов подход, със сигурност има и други причини. Аз съм открила една лично за себе си – животът, който водим в ежедневието си, е колкото обикновен и еднообразен, толкова и заплетен и непредсказуем. Понякога най-силни емоции ни завлдяват от наглед незначителни неща, а по-големите драми може и да минат незабелязано покрай нас. Така и с книгите на Никълъс Спаркс – нито са огрмни томове, нито са изписани с дълбоки философски разсъждения и въпреки това хората ги харесват – защото са близки до нас и до най-простичките ни чувства.
„Последна разходка“ е точно такава книга – почти цялата не разказва за нищо друго, освен за зараждащата се любов на двама тийнейджъри. Тази романтична история обаче е има драматичен край. Разбира се, аз не мога да ви разкрия какъв е, защото ще обезсмисля цялото четене. А и както казва Ванчето – някои хора не искат да четат за книги, защото се страхуват да не разберат края. Спокойно – тайна е. Весела и тъжна – както казва самият автор.
Публикувано от Девора
–––––––––
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
„Последна песен“ – Никълъс Спаркс
Да цениш любовта тук и сега – „Един ден, един живот“, Никълъс Спаркс
Библиотеката 