“Чудните патила на Пърдоний Флат” някак доведоха този герой и до моята особа. След като се запознахме, бях малко объркана – не знаех нищо за неговия свят, той пък едва ли подозираше за моя, но за сметка на това, разказвайки своята странна история на Фабий, той взе, че просветли и мен.
Трудно е да напишеш нещо за книга, която е определяна като “апокрифно евангелие”, “библейска притча” и “криминале”. Още по-трудно става, ако не си много начетен по библейските въпроси, а пък ако книгата е квалифицирана и като “най-смешната пародия на “Шифърът на Леонардо””, нещата съвсем, ама съвсем стават невъзможни. Точно в такава безизходица попада и Пърдоний. Но докато аз просто се чудя как да ви поднеса определена информация, той трябва първо да я намери, след което да защити тезата си пред синедриона.
Цялото това лутане, в което взимат участие библейски герои, Аполон Далнострелец и герои от басни, поставя пред Пърдоний непосилната задача да разгадае не само едно убийство, а и да опознае себе си като един благороден и всеотдаен човек (какъвто той изглежда не вярва, че може да бъде).
Книгата ми напомня малко на криминалните книги-игри, които играех като малка – не заради структурата, а защото провокира читателя да мисли – но не трескаво, не с нетърпение, а с наслада, че всичко става все по-интересно и все по-заплетено.
Като срещнете Пърдоний, пратете му поздрави и от мен 😉
Книгата беше любезно предоставена от издателство Colibri на Библиотеката!
Публикувано от Девора