Има хора, които се учат от грешките си, но има други, които ги повтарят непрестанно, макар да са разбрали, че това не им носи нищо хубаво. Ей така постъпвам и аз – вече няколко пъти съм правила грешката да очаквам и да предполагам какво ще е съдържанието на една книга и след като няколко пъти не бях права в нито едно от предположенията си, вместо да престана с очакванията, аз продължих…
Така направих и с “Биография на глада” на Амели Нотомб. Съдържанието на тази книга, която всъщност прилича повече на извадки от дневник, на дълга и интересна статия в списание, на идеи и спомени, записани набързо в тефтера до леглото, изобщо не се оказа това, което си мислех, че трябва да бъде.
Какво си представяте, когато чуете “биография на глада”? Ако сте пословичен чревоугодник, със сигурност в главата ви ще изплуват знаменити случки с комична развръзка, непременно свързани с храната и нейното консумиране. Корицата на изданието обаче намеква за друг вид глад – този, който може да бъде заситен чрез перото (или химикалката, или клавиатурата и т.н.).
Амели Нотомб приема глада като глад за красота, съвършенство и хармония. Когато тези неща са отнети от нея още на ранна детска възраст, тя започва своето търсене, което ще я отведе от излишеството до физическата и духовна анорексия. Самата авторка споделя, че за нея физическият глад за храна е неразривно свързан с душевната липса, с празнина, която трябва да се запълни.
Автобиографичният разказ на Амели представя отделни нации през погледа на душевния недоимък или изобилие, а не на материалния. Контрастът между духовно и материално е очевиден – когато говори за лукса на Ню Йорк, от който едно дете черпи с пълни шепи, но който носи фалша и лицемерието на приятелските взаимоотношения , както и когато става въпрос за нищетата на Бангладеш, където човек може да отиде, само за да даде нещо или всичко от себе си; където хората са бледи подобия на човешки същества и въпреки това са красиви и със загадъчни погледи.
В основата на всичко е и непресекващият глад да бъдеш обичан и да бъдеш боготворен от тези, които обичаш – нещо, от което може би всички деца имат нужда, но малко от тях осъзнават като реален проблем… или глад. Любовта не е безусловна, според майката на Амели; любовта не винаги е най-силна там, където я търсиш – най-чистата и всеотдайна връзка между двама души не винаги е между двама партньори – тя може да идва от твоето дете, от твоята сестра, от родител или дори от някой непознат. А ако кажеш “Не” и отречеш глада си, то тогава си осъден на живот без смисъл – живот, който те изяжда отвътре и те оставя вечно незадоволен.
Благодарности за фотографията от Япония на Петър Тасев 🙂
Разказът на Амели Нотомб е разказ на една жена, но представен през спомените на едно дете. Затова в него можем да открием съвсем по детски наивни възгледи за света и за човешките взаимоотношения, които обаче могат да бъдат далеч по-смислени от размислите на човек, който се е преситил на живота.
Пожелавам ви приятно четене и дано винаги сте гладни за повече от това, което ви предлага ежедневието!
Книгата беше любезно предоставена от издателство Colibri на Библиотеката!
Публикувано от Девора
Благодаря!За четенето, за ръката , за рожденния ден, и за любовта-отговарям!Радмвам се , че имам всичко -щастлива съм!Можете да разчитате на мен във всичко,от което има нужда и аз мога да помагам-с удоволствие.
Хареса ми разказа и познах себе си.Затова благодарих.Днес имам празник и се чувствам прекрасно.затова и коментарът ми е по-различен.
Привет,
наистина можем само да се радваме за това! Честит рожден ден и да откриваш още много хубави неща, които да те усмихват! :)))