Когато започнах да чета “Жена на ръба на нервна криза”, аз вече бях прескочила този ръб и се намирах на дъното в една от най-ревливите депресии, в които съм изпадала в последно време. Захванах книгата с надеждата да извлека максимум позитиви за себе си и да започна да изплувам от това налудничаво състояние, в което сама се бях гмурнала… при това с главата надолу.
Историята, разказана от Лорна Мартин, е автобиографична – на една жена в средата на трийсетте, която не успява да контролира нито живота, нито действията, нито мислите си. Самата авторка е журналист в “Обзървър”, а рубриката й в списание “Грация” – “Разговори с терапевта” - е първият досег на читателите с проблемите на Мартин. Историята до някаква степен наистина е построена като разговор между нас (идентифицирайки се с Лорна) и една мълчалива, но прозорлива терапевтка.
Бях много приятно изненадана от книгата, която си представях като по-леко четиво, нещо по-чиклит – напротив. Лорна Мартин се е постарала произведението й да бъде не просто разтоварващо, не просто човъркаща в психиката книга, но да може да се използва и като един вид “учебно помагало”. Малко ми е трудно да го обясня, но ще се пробвам: докато четете, авторката внимателно и в детайли ви описва съответните психически състояния, какво ги е породило, как възникват и какви разновидности имат. Очевидно изчитането на тонове литература по въпросите на психоанализата е допринесло за богатството и на това четиво. Поне на мен тези леки теоритични отклонения ми бяха страшно интересни. Но в никакъв случай не приемайте, че книгата е вид съкратен учебник по психология! Това е просто разказът на една жена, която се впуска в приключението да открие себе си и трябва да отговори на много въпроси, които би предпочела да останат незасегнати. Както всяка от нас прави или е правила в различен етап от живота си.
Прочитайки книгата, останах с впечатлението, че Лорна не си е научила съвсем урока – макар да претърпя някоя и друга промяна, тя си остана все същата жена, която не успява да разграничи света на своите фантазии и разбирания как трябва да стоят нещата от това кое е реално и как трябва да се действа на момента. В един прекрасен слънчев ден тя решава, че вече е нова, но дали тази промяна няма да си отиде с последните лъчи на слънцето? Зачудих се какво ли е станало с авторката след публикуването на нейната книга, прочетох няколко интервюта, но после си казах: целта на цялата тази история не е самата Лорна и нейното добруване. Тя вече е минала по своя път при психотерапевта. Книгата всъщност е за нас – за всички жени, които от несигурност, от прeмълчани чувства в един момент се оказваме “на ръба”. Или пропадаме;)
Изпълнена с искрени откровения и голяма доза самоирония, книгата е пътеводител и в нашата собствена вселена от чувства и разбирания. Дори да не сте на 30-40 години и най-големият ви проблем да не е свързан с любовта, нищо не пречи да опознаете по-добре човека, който всъщност сте. А това е история, която наистина може да ви подпомогне в това начинание.
Книгата беше любезно предоставена от издателство „Прозорец“ на Библиотеката!
Публикувано от Девора
Библиотеката 