Погледнах корицата на книгата и тя ме впечатли със свежия си и непретенциозен дизайн. Обърнах отзад и прочетох следното:
„Разказите от „Аматьори, професионалисти и други участници” приличат на моментални снимки направени от полудял фотограф, кръстосващ тичешком и без посока софийските улици. Някъде спира за по-дълго, другаде само преминава. Във фотографиите-разкази са запечатани драматични моменти от иначе баналното всекидневие. И най-често превръщат в герои полу-безименни човешки същества. „
Естествено, заинтригувах се. Не вярвах този анонс да е толкова буквален, но се оказа точно така. Разказите от сборника на Палми Ранчев (изд. „Сиела“) се оказаха именно моментални снимки от полудял фотограф. Сякаш някой е надникнал за минута през прозореца на малки събития, драми и обикновени човешки преживявания. Надниквайки, той запечатва на снимката момента, участниците, техните мисли и чувства. И не е необходимо историята да има своята завръзка, кулминация и развръзка. Не е нужно историята да има своя логичен край. Къде остава иначе ролята на читателя, попаднал на тези „моментални снимки“?
Авторът на книгата не ми беше познат до този момент. Разрових се и открих за него следната информация – бил е боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност може да прибави още няколко начина (да речем десетина), с които си е изкарвал прехраната. Точно така си го и представях. Точно това многообразие и липса на поза лъха и от книгата…
Разглеждайки този своеобразен „албум“ откъслечни фрагменти от нашето ежедневие, попадаме на всякакви странници, които така или иначе ни заобикалят – без значение виждаме ли ги или не. Скитници, просяци, обикновени наркомани, престъпници и всякакви маргинални типове си правят компания в книгата, показвайки парчета от своя живот като на снимка.
Някои от историите предизвикват размисъл. Други напомнят нещо преживяно. Трети пък те карат да се усмихнеш. И всички са толкова познати и земни,сякаш техен автор може да бъде всеки един от нас, обикновените минувачи, щъкащи по улиците. Там, на улицата, са всички герои. Там са малките им драми и моментни състояния на духа – необходимо е да имаш поглед, за да ги увековечиш в писано слово.
Книгата ни бе любезно предоставена от издателство „Сиела“.
Публикувано от Жоро