Винаги съм вярвала, че времето нямира начин да е в синхрон с моите променливи настроения – когато съм весела и имам нужда от окуражаване, навън е светло, слънчево и игриво, а когато изпадна в някоя типична женска депресия, навън е мрачно, вали сив дъжд и тежки облаци ми смучат цялата жизнена енергия. Всеки здравомислещ човек ще допусне, че съм в грешка – ще ми каже, че всъщност моите настроения са в резултат на промяната на времето, скриването на слънцето и появата на мъглата. Да, ама не! Ето и моето доказателство.
Слънчеви дни се занизаха поред, на мен ми се случваха само хубави неща и се радвах на всичко около себе си. В такъв щастлив момент получих “Сашенка” и още на следващия ден времето се промени драстично, стана тъмно и студено, но този път аз не бях в депресия. Просто се приготвях за тази студена зима през 1916-та, когато едно младо момиче ще започне живота си като революционерка. Ако щете ми вярвайте, но докато четях тази поглъщаща и изпълнена със страдание история, времето си остана студено и наситено с мрачно очкване. И ето че снощи прочетох книгата, а днес вече стоя на една детска площадка в някакъв непознат за мен квартал и под плахите лъчи на слънцето цъкам върху лаптопа своите преживявания, към които искам да ви направя съпричастни.
“Сашенка” е прекрасен роман, който проследява живота на една съветска жена, предана болешевичка, но преди всичко майка на две прекрасни деца. Всичко в нейния живот, изтъкан от последователно ненарушаване на куп принципи и норми, се преобръща с една единствена среща. След нея тя губи всичко: къщата, работата, репутацията, съпруга, децата си, а в последствие – и живота си. Романът на Саймън Монтефиоре обаче е много повече от историята на една жена и нейното семейство – той е сбор от хилядите човешки съдби, хилядите парадокси, с които се е сблъскал авторът, правейки своите проучвания на Сталиновия период в продължение на 10 години. Това е една истинска история, разказана с измислени герои.
Авторът много точно е описал колко несъвместими са две неща като романтична жена с принципи и нещо толкова мръсно и ненадеждно като политиката. Самата Сашенка, която започва своя житейски път, изпълнена с идеали и настроена срещу всички експлоататори, включително към собствения си баща, накрая става жертва на режима, заради който се е отказала от своето семейство. Когато описва втория арест на Сашенка, Монтефиоре пише: „Сашенка си спомни ареста си в Петроград, същите въпроси, но сега тя изпитваше по-силен страх. Царската империя беше вегетарианска, а тя, Сашенка, беше помогнала да се създаде този людоедски СССР.“
Историята, която всмуква героите и ги оставя без право на живот, на истина, на справедливост, е описана от Саймън Монтефиоре майсторски! Поднесена е не толкова чрез думи, колкото чрез силата на чувствата, които обладават човек, докато чете – чувство за справедливост; чувство за загуба; чувство, че всичко е един грандиозен по мащабите си абсурд; чувство на безпътица…
Накрая те изпълва едно единствено чувство: че си жив, че си тук, че живееш в този момент и че има някой, а може би дори не само един, който те обича и те закриля. А слънцето изгрява – както за теб, така и за тези, които Сашенка е обичала най-много.
Книгата беше любезно предоставена от издателство „Прозорец“ на Библиотеката!
Публикувано от Девора
Библиотеката 