Да цениш любовта тук и сега – „Един ден, един живот“, Никълъс Спаркс

Някои хора обожават 14-ти февруари и цялата суетня, която върви с него. На тях им харесва показността на чувствата, харесва им другите да наблюдават и да оценяват романтичните им жестове, думи, погледи, изненади… Други пък смятат, че любовта трябва да се демонстрира всеки ден от годината, не само на Свети Валентин, но единствено пред човека, към когото е насочена. Колкото и различни да са в разбиранията си тези хора, на мен ми се струва, че всички тръгват от едно начало, а именно – любовта не е даденост – тя трябва да бъде показана, доказана, изживяна и запазена.

До този извод стига и Уилсън – герой в книгата на Никълъс Спаркс „Един ден, един живот”. Историята, която авторът ни представя, няма нищо общо с празника на Свети Валентин, но нямаше как да не направя асоциацията заради поредицата от невероятно романтични изненади, които преливат от последните няколко глави на книгата. Ако не друго – мъжете поне могат да открият цял наръчник по романтични жестове и дори да си откраднат само един-два, пак ще е достатъчно, за да направят половинките си щастливи.

Но книгата в никакъв случай не е някое захаросано романче – за първи път чета нещо на Никълъс Спаркс и останах повече от очарована!

Едно от най-хубавите качества на романа е, че може да бъде прочетен и от мъже, които имат смелост да посегнат към „женска литература” – взаимоотношенията тук не са описани сладко и повърхностно, а съвсем като в нашия реален свят, в който често забравяме, че най-важното в живота ни са хората, които ни обичат. Може би са малко мъжете, които си дават сметка, че ако не полагат усилия, ще загубят жената до себе си, но за тези, които го осъзнават, но не знаят как да постъпят „Един ден, един живот” може наистина да бъде пътеводител за това как да възродят връзката си.

Признах си, че не съм чела друга книга на Никълъс Спаркс, но пък един от любимите ми филми е „Тетрадката”. Историята на Уилсън и Джейн  (дъщеря на Али и Ноа) и тук е разказана с малки паузи, които ни връщат към тяхното минало, за да ни запознаят с тяхната любов и техните взаимни разочарования. Историята на Ноа и Али също преплиташе минало и настояще и този похват в разказването явно е характерна черта за стила на автора.

„Един ден, един живот” е роман за преокриването на любовта между двама отчуждили се съпрузи, за техния живот и за малките жестове, които могат да съсипят или да направят един брак щастлив. Аз напълно вярвам, че това е история, която не се среща само на книга. Но докато някои мъже имат нужда да бъдат подсетени от художествената литература (или направо от половинката си) как точно да действат, други са наясно, че всеки ден с твоята любима жена трябва носи нещо ново и радостно, което да ви сплотява все повече.

Спрях се повече на това как биха реагирали мъжете, ако прочетат книгата, защото съм убедена, че всички жени, независимо от възрастта си, ще се влюбят в това произведение на Спаркс. Сигурна съм в това почти колкото съм сигурна, че няма да има жена, която да не се изплаши, че и нейната връзка ще поеме тъжната посока на отчуждаването, но тайно се надява, че мъжът до нея ще положи всички усилия, за да я задържи.

Лично аз искам да бъда ценена през целия си живот. Един жест, било той и най-огромният, не би ми бил достатъчен. И понеже може би не само аз смятам така, би било хубаво всяко момиче да накара своя приятел още сега да прочете „Един ден, един живот” с надеждата той сам да се досети, че един ден внимание и обич, стига да бъде повтарян отново и отново, може да доведе до цял един щастлив живот:)

Книгата беше любезно предоставена от издателство ЕРА на Библиотеката!

Публикувано от Девора