„Алкохол“ - един опит за излизане от дамаджаната


Към книгата на Калин Терзийски подходих с някакъв странен порив на вътрешна смелост. През живота си не съм изпил и 200 мл. алкохол. Самата думичка ме отблъсква, мирисът му ме отблъсква, технологията на производство… всичко. И най-вече въздействието, което има върху човека. Не понасям алкохол. Напук на себе си обаче (или може би точно заради себе си) разгърнах книгата, исках Кайо да ми разкаже какво е. Нещото, което цял живот ме е заобикаляло отвсякъде, но никога не съм допускал до себе си. Чашката. Алкохолът.

Кайо се оказа голям разказвач. По дяволите, не от онези сладкодумни разказвачи, дето си мерят приказките и така оглаждат и изпипват изреченията си, че после сядат и им се любуват със задоволство. Калин Терзийски не е такъв. Кайо. Скъсява дистанцията още с първите редове. Толкова самоирония. Толкова откровени признания и размисли на един човек, изцяло обсебен от алкохола. Човек, който живее, за да пие. Ето нещото, което исках да разбера – какво е да живееш, за да пиеш. Но да го разбера от Кайо, а не от опит. Без да се подложа на подобен “социален експеримент”, без да подчиня живота си на това. Калин Терзийски прави това вместо мен. Вместо нас. Безропотно, с охота той поема ролята на експериментатора. На този, който ние не искаме да бъдем – когото съжаляват, гледат с отвращение и озлобление, сочат с пръст, докато се търкаля по земята. Пиян.

Повечето хора живеят в една дамаджана и не излизат от нея.

Неговият разказ дълбае съвестта на всички нас, които живеем заради себе си, заради работата си, заради скапания си апартамент или японската си кола. Живеем в дамаджана, опивани от толкова самоувереност, че правим нещата по правилния начин. Кайо се надсмива без озлобление на всичко това, пийвайки своите двеста грама за закуска. Неговата жажда за живот е не по-малка от тази на пичовете с японските коли. Просто смисъла той вижда в други неща. Чертае собствения си път. Даже не го чертае, а го рисува с криволичещ по ръба на чашата пръст. Защото чертаят хората, които имат предварителна идея какво правят. А Кайо не е от тях – той просто живее. В своя свят, където животът се измерва с милилитри и се побира в бутилки.

И точно затова неговият разказ е толкова увлекателен, толкова чист и искрен. Много по-интересен от биографиите на успелите политици с позлатени рамки на очилата. Много по-жизнен от историите на всички онези звезди, които тийнейджърите лепят на плакати по стените си. Кайо е над тях със своя “Алкохол”, наливайки и на нас по чашка от пенливите си мисли, които дори непиещите като мен поглъщат със жажда.

Колкото по-голямо е неравенството между представата за света и действителния свят, толкова по-голямо количество трябва да е алкохолът.

Книгата беше любезно предоставена на „Библиотеката“ от издателство „Сиела“.

Публикувано от Жоро

Едно мнение за “„Алкохол“ - един опит за излизане от дамаджаната

  1. Аз пък не се отвращавам от алкохола, даже чашка-две от най-изтъкнатите му представители, споделени с избрани произведения от любимото ми кулинарно изкуство, ми осигуряват поне промяна на позата в дамаджаната, преди да реша да я напусна. А книгата ще прочета. Щом като дори ти, непиещият, поглъщаш с жажда пенливите мисли в нея, какво остава за другите, които скъсяват разстоянието между представа и действителност с няколко чашки.Наздраве!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: