След като прочетох “Ева Луна”, имах всяко основание да вярвам, че мога да предскажа какво да очаквам от “Приказки на Ева Луна” – представях си как всяка една история, която беше споменавана в предходната книга, тук е доразвита и разказана в детайли. Разбира се, отново се оказа, че съм абсолютно заблудена и никога няма да мога да предвидя непредвидимия творчески потенциал на Алиенде. Няма повече и да се опитвам…
“Приказки на Ева Луна” все пак се оказаха приказки, разказани от героинята, като последната разкрива какво се е случило с живота й и с любовта й след като я оставихме в ръцете на Ролф Карле. Предходните истории обаче нямат общо една с друга и рядко срещаме по някой герой от първата книга. Така и не разбрах защо възрастният турчин, покровител и първи мъж в живота на Ева, се е оженил за младото девойче, което тя вижда в магазина му, но той пък се оказа главно действащо лице в друг разказ, който поне отчасти разкрива как се е стекъл животът на този търговец след годините на раздяла. Всяка история живее свой собствен живот или може би е по-добре да кажа: изживява своята естествен край, своята смърт. Предполагам, че периодът, в който Алиенде е писала продължението на “Ева Луна”, е бил преломен за душата й, защото разказите, макар написани в нейния жизнерадостен и романтичен стил, са пропити с толкова много мъка, с толкова много отчаяние от загубата, че няма как и на вас да не ви стане тежко в един момент. Не мога да си изкривя душата и да ви посъветвам да прочетете “Приказки на Ева Луна” като забавно четиво – то просто не е такова. Но по всички останали съставни елементи, с които Исабел Алиенде е изградила първата си книга, и втората не отстъпва по-назад – любовта, страстта, верността, справедливостта – значението на тези толкова силни думи са силно концентрирани в приказките на Ева Луна, за да могат да бъдат осмислени от всеки и то отново и отново.
Исабел Алиенде е автор, който може да ви разсмее истински или да ви накара да се изчервите от откоровенията в книгите й. Тя е автор, който може да ви накара да повярвате, че ако сготвите гълъб, ще повдигнете либидото на своя партньор и ще се докоснете до висшата енергия чрез любовта. Но тя е и автор, който може да срине всичко, което е изграждала във вашите представи, и да ви покаже, че не винаги Вселената е в унисон с нашите страсти, с нашите желания и с нашата воля; че любовта не винаги облагородява и не винаги извисява тези, които са изцяло подвластни на нейната сила. А когато нашата собствена воля ни съсипе, остава неизлечим белег, който носим през целия си земен път,… а понякога и отвъд него.
Публикувано от Девора