Като малка държах всички подаръци за рождени дни и Коледа да бъдат изненада. Дори когато откривах къде са затрупани, оставях ги там, без да разбера какво е скрито в пликчетата и кутийките. Вече осъзнах преимуществата на това предварително да си казваш какво искаш и от няколко години се радвам на всякакви предмети, които са ми нужни, благодарение на хората, които ме обичат и които нямат против да задоволяват капризите ми.
За рождения си ден тази година бях планирала море и слънце, дълги мързеливи дни на плажа и спокойни вечери с някоя хубава и увлекателна книга, която да ме разведрява и да ме кара да се усмихвам. Поради тази причина за подарък си бях поръчала някакво четиво на Исабел Алиенде – тази авторка, която омагьосва с всяко едно изречение. Майка ми разказва, че харесва книгите на Дикенс заради синтаксиса – нещо, което може би ще се стори извратено на всеки, който не обича страстно английската литература от Викторианския период. Аз обаче я разбирам. Но освен английските новели, имам и друга страст и това е латиноамериканската проза на Алиенде. Харесвам всичките й откачени приумици и сексуални откровения, но най-много харесвам неподражаемия й стил и историите, в които очакването на кулминацията е сладко, забавно и вълнуващо – просто няма как да ти омръзне!
Получих две книги – “Ева Луна” и “Приказки на Ева Луна”. Последвах хронологичната им последователност и първо се запознах с битието и житието на тази разказвачка на приказки, рожба на индианец, ухапан от отровна змия, и на дъщеря на джунглата.
За тези, които не са свикнали със стила на Алиенде, не бих препоръчала това да е първият им сблъсък с творчеството на тази авторка, защото книгата мъничко се различава от останалите неща, които съм чела, и които смятам за един вид “по-нейни”. Въпреки това “Ева Луна” е чудесен разказ – не само синтактично, но и лексикално, а и като история, която се докосва до всички душевни недъзи. Според някои новелата символизира стремежа към свободата под всяка една форма – било то свободата на духа, свободата да обичаш и да бъдеш обичан, политическата свобода или свободата да се изразяваш сексуално. За други, които не искат да търсят дълбок философски смисъл в историята на всеки отделен герой в книгата, остава само насладата на нижещите се думи и удовлетворението от сюжета. Независимо какво се търси на страниците на “Ева Луна”, това е книга, която ни пренася в друго измерение – хем реално, хем принадлежащо на друг, паралелен на нашия свят.
Чудя се какво би било да имам малко повече личен опит за живота в Чили – или по-скоро: някакъв опит. Тогава може би буквално ще мога да усетя вибрациите на тази книга, всеки скрит намек или всеки детайл, който сега ми е убегнал. В “Ева Луна” се говори много за политическата ситуация, която засяга всеки един от героите – душевно извисени и морално деградиращи, но никога прекалено чисти и никога прекалено грешни.
Самата Ева Луна се оказва забъркана в цялата суматоха покрай хората, с които съдбата я сблъсква по време на нейното скитане от дом на дом. Тя се оказва център на събитията и нейната роля е решаваща за съдбите на близки и непознати. Комични ситуации и трагедии са вечните й спътници от момента, в който напуска първия си дом с една балсамирана пантера и плитката коса на майка си, до момента, в който прекрачва прага на дома, в който нейният спътник в живота за първи път е усетил любовната наслада под покровителството на своите две красиви братовчедки. Но нека тези детайли не ви заблуждават, че “Ева Луна” се оказа книгата, която беше най-подходяща за летните и задушни дни. Ако можех да избирам отново, щях да си я поръчам за Коледа – когато всичко наоколо се превръща в смирение и аз още повече щях да осмисля характерите на героите, техните грешки и морални постижения, всяка надежда и всяка отчаяна постъпка в името на любовта към човека и… свободата.
Публикувано от Девора
Библиотеката 