Харесва ми да вярвам, че любовта може да бъде поставена над всичко – над времето, над пространството, дори над смъртта. Тази надежда ми вдъхва увереност – увереност, че няма да бъда забравена; увереност, че топлината на близките ми хора няма да ми бъде отнета никога. Поради тази причина обичам филми като “Къща на езерото” – за някои може да е фантастика, но за мен историята звучи съвсем правдоподобно.
Когато обаче разбрах, че действието в книгата, която започвам да чета, се развива в Мексико Сити през 23-ти век, подходих с малко предразсъдъци и недотам голям ентусиазъм въпреки високото ми мнение за творчеството на Лаура Ескивел. Очаквах атмосфера, подобна на тази на кораба на Стар Трек и изкуствени пластмасови взаимоотношения, всякакви измишльотини и какви ли не изобретения, които най-вероятно щяха да звучат смешно и не на място. Чудя се на авторите, които имат смелостта да пишат за бъдещето – никой не може да им даде гаранция, че дори след 10 години книгите им няма да звучат влудяващо наивно и нескопосано.
Лаура Ескивел обаче ме изненада и този път успешно. Точно както при “Като гореща вода за шоколад”, в “Законът на любовта” всичките ви очаквания се оказват разбити на пух и прах и въображението и културата на тази жена ви зашеметяват. Мога да кажа, че до някаква степен открих себе си в тази книга – но не в някой от героите, а в разбирането, в надеждата, че бъдещето, което ни очаква, няма да бъде насочено към техническия прогрес, а към душевното развитие на хората. Да, в романа ще срещнете летящи чинии и шантави изобретения, но те в никакъв случай не са основното. Чрез своите ангели и демони Лаура Ескивел изказва своите виждания за любовта, омразата, прераждането, изкуплението и живота. Много често тя предава философски вярвания и течения, които не са измислени от самата нея, а това превръща книгата не просто в роман, с който да се разнообразите някой летен следобeд, а в наръчник за всички, които се чувстват изгубени и искат да получат отговори на едни от най-важните въпроси в живота. Историята на сродните души Асусена и Родриго може да не трогне всекиго от вас, но тя дори не е основното – тя е поводът, който Лаура Ескивел използва, за да предаде на хората своята вяра, че всеки има право на обич и възмездие; че всеки ще получи своето изкупление, но само тогава, когато успее да постигне хармония със собствения си вътрешен глас.
Доколко вие ще се съгласите, или не, зависи доколкото вярвате в силата на духа – в това, че той не си отива заедно с тялото, че съществува сила, която бди над равновесието в нашия свят, а може би дори и във всички други светове, за които сме малко тези, които подозираме.
В книгата, макар и не достатъчно често, се среща и физическото описание на любовната игра, на насладата и екстаза от това да се слееш с човека, когото обичаш. Само латиноамериканските автори успяват да поднесат и най-немислимото съвокупление като празник за тялото и сетивата, което не просто се чувства от читателя, а направо да го покорява.
На всеки, който вярва, че любовта е висша сила и на всеки, който има нужда да погледне малко по-философски на живота и всички съпътстващи го несправедливости, мога да препоръчам този роман на Лаура Ескивел.
* Книгата „Законът на любовта“ от Лаура Ескивел беше любезно предоставена от издателство Colibri на Библиотеката!
Публикувано от Девора
Библиотеката 