„Москва 2042“: побърканият свят на комуняните

на

През 2042 г. в Москва комунизмът е вече достигнат. По-суров, по-груб, отблъскващ и шокиращ, отколкото социалистическия си предшественик. Поне така е в книгата на Владимир Войнович „Москва 2042“, публикувана у нас от издателство „Анимар“- една по-скоро смешна и иронична антиутопия, която взима на подбив цялата идея за комунизма.

Героят на Войнович, руски писател, емигрирал заради „несъгласие“ от Съветския съюз, получава неочаквана възможност да замине за… бъдещето. И си избира Москва, но след 60 години. Там обаче го чакат много изненади – комунизмът е построен в рамките на Москва, където вторичното е първично и обратното, а гражданите живеят, трудят се и преизпълняват плановете под сияйния образ на Гениалисимуса – нещо средно между гений и генералисимус. Естествено или не, всичко в това комунистическо общество е свързано с или подчинено изцяло на него – писателите имат свободата да пишат каквото си искат за Гениалисимуса, улиците са наречени на неговите томове съчинения, в църквите се проповядва вярата в Гениалисимуса, а хората се презвездяват, вместо прекръства и шепнат: „О, Гена!“ вместо „О, боже!“.  Като се замисля, липсва им само един Веско Маринов, та да възпее идола в песен. Такива ми ти работи… Най-фрапиращото за нашия герои е, че в този комунянски свят получаваш храна само ако си предал вторичен продукт преди това (сещате се, нека не го назовавам тук).  В този откачен свят си има и негласна опозиция де, т. нар. „симити“ (да не се бърка със семити), последователи на не по-малко откачения Сим Симич, чиято цел на живота е да се върне на бял кон и с копие в ръка в Русия и да възстанови монархията. За целта тренира ежедневно езда и разиграва скеч с помощта на лакея си, преоблечен като съветски граничар, който пада на колене и се разкайва пред новопристигналия цар. Луда работа!

Макар увлекателна с колоритните описания на този луд марксистки свят, книгата по същество не представлява нещо новаторско и крайно оригинално (добре, убийте ме). Войнович не е нито Оруел, нито Хъксли. Но пък шансът да се посмееш от сърце на карикатурните образи на комуняните и да ги сравниш с реалните такива от близкото минало, си заслужава четенето.

Публикувано от Жоро

2 коментара Добавяне

  1. Георги Цветанов каза:

    Човек който ползва „комуняги“ вместо „комунисти“ едва ли има достатъчно интелект за да осъзнае какво представлява комунизма и защо той не може да бъде антиотупичен. Но бих прочел какъв изглежда комунизма през очите на уплашен фашист.

    1. Библиотеката каза:

      „Комуняни“, господине, не „комуняги“. В книгата е така.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.