Малко припомняне, повече поощрение за препрочитане на Записките на Захари Стоянов

За много хора се оказва трудно, а и дори невъзможно, да прочетат от начало до край “Записките” на Захари Стоянов. За да прочета тази книга, на мен ми беше необходимо време, което мина границите на една астрономическа година. Понякога четях по много страници наведнъж, но събитията, за които споделя авторът, не могат да бъдат приети и осмислени със скоростта, с която бихме възприели всякаква друга информация. Поради тази причина оставях книгата дори с месеци настрана, не толкова за да осмисля всичко, което съм прочела, колкото да се съвзема след прочетеното. Книгата е тежка, дълга и изпълнена с картини, за които няма да можете да повярвате, че са били реалност и то не толкова далече във времето. Захари Стоянов разказва увлекателно и в ретроспекция, понякога споделя своите виждания или констатации, до които е стигнал след Освобождението.

След прочитането на “Записки по българските въстания” не мога да гледам по същия начин на много неща. Не че до този момент не съм била запозната с нашата история… Но когато имаш възможността да разбереш как точно са действали и разсъждавали хората, чиято кръв щедро е напоила местата, на които сега ни водят още от първи клас и които приемаме само като исторически паметници, у теб се пораждат въпроси, които неминуемо предвещават подобна промяна. Стара планина вече не е тази красива и дълга планина, която пресича България и в която ходим лятото на туризъм – тя е мястото, на което са разстрелвали нашите предци, в чиито стомаси е имало само трева след дългите дни на лутане и липсата на каквато и да била помощ. Градовете, които познаваме, вече не са същите градове – вече знаем в кой от тях населението е проявило героизъм и къде хората са се скътавали и са останали чужди на общото дело, осъждайки по този начин съседните селища на опожаряване и смърт.

Мисля, че тази книга не само трябва да бъде прочетена от всеки, но трябва да бъде препрочитана и осмисляна отново и отново. Аз нямам какво повече да споделя за тази творба на Захари Стоянов, защото каквото и да кажа, че изглежда до някаква степен фалшиво и натруфено с излишни думи. Надявам се, че ако не друго, то поне простото човешко любопитство към историята на нашия народ, ще ви накара да посегнате към този том, който разказва събития от преди 132 години, които никога не трябва да бъдат забравяни.

Публикувано от Девора