Мраморно, Гросман! Мраморно!


- Ах, мили другари – неочаквано изрече Мадяров, - представяте ли си какво е свобода на печата? Например в мирна следвоенна утрин разгръщате вестника и вместо възторжена уводна статия, вместо писмо на трудещите се до другаря Сталин, вместо съобщения, как бригада стоманолеяри застанали на трудовия си пост в чест на изборите за Върховен съвет и как трудещите се в Съединените щати посрещнали Нова година в обстановка на униние, на растяща безработица и нищета, намирате във вестника, знаете ли какво? Информация! Представяте ли си такъв вестник? Вестник, който дава информация!

„Насилието на тоталитарната държава е толкова силно, че престава да бъде средство, превръща се в обект на мистично, религиозно преклонение, на възторг.“

Василий Гросман

„Мраморно! Мраморно!“ - с тези думи недолюбваният от съветската власт Троцки хвали труда на един от главните герои в „Живот и съдба“. После същият този герой не може да спи от притеснение дали някой друг не знае за похвалата, изказана от „най-големия враг на революцията“. Така е в Съветска Русия, образа на която рисува Василий Гросман в монументалния си труд „Живот и съдба“. Мраморно, Гросман! Наистина мраморно! Книгата е истински паметник на една сурова епоха. Завършена през далечната 1960 г., тя разказва за живота през най-трудния и същевременно величав период от Великата отечествена война - битката за Сталинград. Уви, този труд не се чете никак лесно. Много голям брой герои, различни съдби, често без връзка помежду си, накъсано повествование… Имената, тези толкова приличащи си руски имена, направо забъркват някаква каша в ума на непривикналия читател… Признавам си, отне ми неимоверно много време да прочета книгата. Но цялостното усещане от нея е като за изгледан филм, хубав филм. Пред читателя е обрисувана една сива и напрегната картина на военновременния СССР - с недоимъка, с отчаянието и страха, със смазващата сила на тоталитарната държава, със смъртта, съмнението, противоречивите чувства, обзели хората. Гросман е написал книга, от която биха се изправили косите на всеки съветски милиционер. Неслучайно ръкописът от нея е „арестуван“ от властта и копие от него вижда бял свят чак след смъртта на автора, авантюристично изнесено от Съветския съюз. Смелостта на Гросман да посочи недостатъците на комунистическата диктатура, приравняването й с фашисткия режим и излагането на показ на всичките й язви, е безумен подвиг, който заслужава искрени адмирации.

Като основна линия на повествованието авторът проследява превратностите в съдбата на един учен-евреин, чиято новаторска теория е заклеймена и оплюта от колегите му учени. Очаквайки всеки момент да бъде арестуван, Щрум неочаквано получава обаждане от самия Сталин, което променя живота му - всички вече го харесват, превъзнасят и величаят. Но тази слава има своята цена - компромисът със себе си и съвестта си. Всичко е измислено в неумолимата съветска система…

Интересна е и драмата на убедения комунист Кримов, когото затварят в подземията на „Лубянка“ и пребиват от бой, за да подпише неверни самопризнания…

Мисля си, че при комунизма – започна Кримов – Народният комисариат за държавна сигурност ще събира тайно всичко хубаво за хората, всяка добра дума за тях. Агенти ще подслушват по телефона всичко, свързано с верността, с честността, с добротата, ще изнамират тези неща в писмата, ще ги извличат от откровени разговори и ще ги докладват на “Лубянка”, ще подготвят досиета. Само от хубавото! Тук ще укрепват вярата в човека, а няма да я рушат, както сега.

Понякога тези истории се накъсват от описание на военновременната обстановка, живота под огъня на оръдията, дебнещата отвсякъде смърт… Трагизмът на този живот е в странната закономерност, че колкото по-близо си до смъртта и огнедишащата паст на войната, толкова по-далеч е тоталната държава, мрачният образ на партията. Не за партията, не за Сталин, не с патос са умирали с хиляди всички онези млади момчета - а за родината си, за семейството, със страх и ужас, че толкова млади трябва да напуснат този свят… Мраморно, наистина мраморно!

Колко е хубаво, какво щастие е да участваш в решаваща битка за Родината. Колко е мъчително, ужасно да се изправиш пред смъртта в цял ръст, да не се пазиш от смъртта, да се стремиш към нея. Колко е страшно да загинеш толкова млад. А ти се иска, иска ти се да живееш. Няма на света по-силно желание от желанието да запазиш младия си, толкова кратко живян живот. Това желание не е в мислите, то е по-силно от мисълта, то е в дъха, в ноздрите, то е в очите, в мускулите, в хемоглобина, който жадно поглъща кислород. То е тъй огромно, че с нищо не може да се сравни, невъзможно е да го измериш. Страшно е. Страшно е преди атака.

Публикувано от Жоро

2 мнения за “Мраморно, Гросман! Мраморно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: