„Цар Плъх“ или накъде след надеждата

на

“Цар Плъх”, “Цар Плъх” – колко хора ми бяха казвали за тази книга възторжени отзиви! И винаги възгласите им започваха с едно: “Оооо, ама ти не си ли я чел?”. Накрая… Ами, накрая се почувствах тъп. Плюс това имах един дъ-ъ-ъ-ълъг списък с книги, набелязани за четене, а в него “Цар Плъх” въобще я нямаше. Е, промених списъка набързо и я грабнах. Излишно е да казвам, че за нула време тази книга обсеби мисълта ми. Крадях от всяка свободна минута, за да чета – в градския транспорт, в обедната почивка, преди работа, след работа, преди лягане, по път за София, на път към Ботевград… Ужасявах се от малкото време, което имам за четене. И в същото време мисълта ми беше някъде там… в Чанги, в далечния Сингапур…

За илюстрация избрах обложката на филма „To End All Wars“ – просто тази картина изниква в съзнанието ми, когато си мисля за Чанги.

По принцип “Цар Плъх” на Джеймс Клавел е книга за войната. Тя се усеща като един дух, кръжащ наоколо през цялото време. Действието се развива в мизерен военнопленнически лагер някъде из Сингапур по време на Втората световна война, където американци, англичани и австралийци са захвърлени на ръба на оцеляването и в постоянна борба за излиняващия си живот. Та сред тях е нашият човек – Царя. Той единствен има мускули, здраво тяло, чисто бельо, панталони с ръб, отлична храна и власт. Огромна власт. Та в действителност книгата е за Царя – за неговата способност да извлича полза от всичко, неговата пресметливост и нюх към печалбата и търговията. Не, всъщност книгата е за находчивия човек въобще, но и за неговата драма. Една особено поучителна история за човешките взаимоотношения, за стълбицата на успеха, по която е трудно да се изкачиш, но по която много лесно се слиза. Трудно е да се каже за какво всъщност е книгата. Тя е и за приятелството, и за омразата, за вечното надлъгване, за обикновените човешки слабости. Тя дава много на онзи, който се реши да я прочете (ето защо харесвам стойностните книги) и всеки може да открие своята истина в нея. “Цар Плъх” е и книга за надеждата – но надеждата не като самоцел, а за надеждата и онова, което следва след нея. Не винаги сбъдването на надеждите носи удовлетворение и отваря вратите на рая. Не и в Чанги, където всичко е някак…по-особено и разбираемо единствено за онези, които са минали през неговия ад…

Публикувано от Жоро

17 коментара Добавяне

  1. Една от най-любимите ми книги, вече не знам колко пъти съм я чел. Което си е идея – пак ще го направя 🙂

  2. shannara каза:

    Хубаво ревю:). Стара любов от тийн годините ми е Клавел… И макар любимата ми негова творба да си остава откровено приключенската „Тай пан“, „Цар Плъх“ е най-силният му роман от цялата азиатска поредица. Личи си, че писателят е бил там – в борба с калта, глада и маларията.

  3. beasta каза:

    На мен пък ми стана интересно какво си правил в Ботевград 🙂

  4. Библиотеката каза:

    Хах, Бистра, да се фокусираме върху нетленното :)) Ама как се кефя на чудовищните ви аватари :РРР

  5. Nightwish El каза:

    Това е една от задължителните книги, които всеки себеуважаващ се книжен плъх трябва да изгризе! 😉
    Много добро ревю! Хареса ми.
    🙂

    1. Библиотеката каза:

      Благодаря ви! 🙂

  6. Мирослав каза:

    Прекрасно описание на една невероятна история за Царя, който доволен, че отново е сам, ужасен от самотата си, остана да седи на пъна в градината….

  7. militero каза:

    Браво за статията! Нямаше как да не я прочета, след като се отнася за любимата ми книга, оспорваща мястото си единствено с „Кръстникът“ на Марио Пузо (по която е направен и едноименния филм).

  8. Kler каза:

    knigata e neveroiatna.Prez 2002 g. sam e chela,she e procheta otnovo.Kniga za silata na duha, jajdata za jivot, oceliavane.

  9. Страхотно ревю. Казваш точно това, което мисля и аз за този шедьовър. Съгласен съм и с по-горния коментар за „Кристникът“.

  10. Също така обаче смятам, че романът не е за Раджа(Царя), а по-скоро е за Питър Марлоу, но това не променя факта, че това е класически роман.

  11. Azazelo каза:

    Книгата ЦАР ПЛЪХ ми е в топ 3 за най-добри книги които съм чел 🙂 Филмът от 1965 г. също е доста добър, ако някой го е пропуснал. Живота на Царя и Питър Марлоуи в една толкова странна патова ситуация, показва духа на хората и желанието им за живот и оцеляване. Препоръчвам горещо книгата.

  12. Lora каза:

    Прочетох тази книга за пръв път, когато бях на 15 и се влюбих в нея, в автора, в Питър Марлоуи.. От тогава са минали 3 години и аз съм я чела около 7-8 пъти. Прочете те я, препоръчайте я на приятели, на децата си, на родителите си, книгата ще ви докосне. Другата ми любима книга е коренно различна: Дейл Карнеги “ Как да печелим приятели и да влияем на другите“. Това са двете книги, след които започнах да ценя литературата, струва си да ги прочетете без значение от възрастта и интересите ви.

  13. Димитър Борисов каза:

    Тъкмо прочетох „Цар Плъх“ и вече ми е от любимите книги, защото е и стойностна, и интересна 🙂 . И аз поздравявам автора на ревюто, обаче бих изказал 3 малки несъгласия. Не мисля, че това е книга за находчивия човек, стълбица към успеха или книга за надеждата. За мен Царя не надминава Питър Марлоу по силни качества на характера. Но Царя се оказва най-хитрият от всички, амбициозен сребролюбец, който успява да живее охолно ня гърба на другите сред всеобщата мизерия, но дори и накрая не може да разбере какво лошо има в това и защо никой не го уважава, след като свършва войната и вече не са пленници. Т. е. Царя не се е издигнал сред другите в лагера, ами се е наложил и ги е заставил да му слугуват. От друга страна животът в лагера е ден за ден и никой от затворниците няма надежда, че ще оцелеят. Те така са приели тази действителност, че когато свършва войната и те от военнопленници стават победители, не могат да го възприемат. В първия момент изпитват страх от външния свят и не знаят как ще оцелеят извън затвора. За мен това е роман, който показва как войната погубва човешките ценности и превръща хората в зверове – принципът е: по-силният оцелява.

    1. Библиотеката каза:

      Прав сте, разбира се, Димитър, но това ревю съм писал преди 10 години, в една доста по-наивна, бих казал, възраст. Сега вероятно бих го написал другояче. Междувременно са се натрупали доста повече книги в графа „прочетени“. С поздрав! Георги

      1. Димитър Борисов каза:

        Съгласен съм, Георги, аз просто си изказах впечатленията и ви поздравявам за ревюто. Надявам се да правите още такива и за други романи. Поздрави и успех!

        1. Библиотеката каза:

          Благодаря много! 🙂 Да, продължавам вече повече от 10 години с ревютата. Надявам се ще откриете и други любопитни в блога 🙂 Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.