Когато гледах “Здрач” (може би няколко месеца, след като истерията по филма и актьорите беше завзела сърцата на всички тийнейджърки и техните 20+ каки), си спомних за един мой сън, за едно момче, което ми помогна да си купя дъвки и което сънувах в продължение на няколко години, без дори да разбера как точно изглежда лицето му. Филмът ми хареса. Много. Споделям мнението на моята работодателка, която изказа съмнение, че цялата лента е „натъпкана“ с 25-ти кадър, защото нито сюжетът, нито актьорската игра са толкова завладяващи и разтърсващи, че да зарибят толкова много хора от толкова различни възрасти.
Каква е причината за моя интерес и симпатия не мога да кажа с точност, но след като изгледах филма, веднага се разрових да разбера нещо повече и така стигнах до авторката на четирилогията – Стефани Майер. Прочетох за нея неща, които хем ме изненадаха, хем подсъзнателно вече бях открила и сама – като например, че е любител на английските новели (като мен), че любимата й книга е “Джейн Еър” на Шарлот Бронте (на мен също) и други разни съвпадения с моите литературни предпочитания, които определено не ме накараха да се чувствам специална. Не е честно някой друг да харесва същите неща като теб и то толкова много от нещата, които обичаш. Просто ограбва чувството ти за неповторимост.
Може би това беше моментът, в който реших, че ще се сдобия и с четирите книги и че ще ги “изям” от кора до кора.
Точно така и направих – похарчих доста голяма част от заплатата си за февруари, за да се сдобия с четири черни тухлички с обидно едър шрифт и почти никаква литературна стойност… Съжалявам… Реших да го споделя още в началото, защото лошите новини трябва да се поднасят бързо… май. Е, има и хубава новина, но нея ще я споделя по-късничко, за да ви принудя да прочете още малко, а и за да не ме мразите, о, фенове на Twilight – the saga!
Купих си първата книга и едвам изчаках да се прибера и да започна да я чета. Четох до през нощта, а на другата вечер след работа повторих упражнението. Още с Twilight разочарованието започна да се прокрадва у мен – да, Стефани може да харесва Джейн Остин и да е кръстила главния си герой Едуард, но това в никакъв случай не я прави писател, чието творчество те грабва и да разтърсва, кара те да усетиш любовта, за която се пише, като любовта на твоя собствен живот. Истината е, че стига да дадеш шанс на книгата и на историята, можеш да потънеш в нея, но само дотолкова, доколкото имаш нужда от малко романтика в ежедневието – същата причина, поради която гледаме романтични комедии и сериали.
Twilight и т.н.
Готини вампири, тийн истории, балове, загубеняци и малко местно население за цвят. Изведнъж Бела се влюбва от нищото, спасяват й живота непрекъснато, а тя стои и повтаря: “Колко невероятно красив е Едуард!”. По този повод се сещам за следния комикс, който, ако прочетете и четирите книги, ще разберете в по-подробни детайли, но дори да не сте прочели нито една, пак ще ви се хареса:
Когато прочетох първата книга, вече знаех, че ще е излишно да чета и следващата, но надеждата, че ще е по-добра от филма, все пак ме подведе. В New Moon обаче се появи Джейкъб и тази любов, поне според мен, си заслужава изписаните страници.
С третата и четвъртата книга нещата вече бяха различни – тепърва предстои тяхното заснемане на филмова лента и всичко, което се случва, е неочаквано. В четвъртата част има толкова много неща, които редакторите са пропуснали да махнат, а би било много полезно за читателите да я няма например частта с фалшивите паспорти, които Бела урежда за дъщеря си и Джейкъб – имам чувството, че авторката е преплела ужасно много идеи, но не е развила докрай нито една от тях. Това, честно казано, дразни.
И ето че дойде моментът за хубавата новина: независимо какво написах току-що, книгите си заслужават, защото въпреки не особено високата си художествена стойност, все пак успяват да те зарибят и да те измъкнат от действителността. Още по-добре ще направите, ако ги прочетете на английски (ако сте се решили да ги четете, разбира се) – така ще съчетаете полезното с приятното.
Има и нещо магическо в тази романтична история с вампири – на всички може би ни се иска да вярваме, че хората, дори лошите, се променят; че любовта облагородява; че мечтите се сбъдват. Предимството на това да обичаш да четеш е, че поне за няколко часа от денонощието можеш да се окажеш на място, на което тези неща наистина се слуват. А романите на Стефани Майер правят точно това.
Д.
Скъпа Д.,
Винаги с удоволствие чета нещата, написани от теб!
Ето малко мисли и от мен.
Много каки 20+ и мами 40+ са чели сагата на Стефани Майер покрай по-малките си сестри или покрай дъщерите си - в случая на майките. Като гледах как моята 14-годишна дъщеря и приятелките й въздишат по тетралогията, и аз реших да я прочета, за да видя защо този вид проза толкова много ги привлича.
Малките дами, които познавам, са на „ти“ с компютрите от най-ранна възраст и почти денонощно пращат SMS-и по GSM-те си, но явно съвременните технологии не са в състояние да отговорят на въпросите им за отвъдното и за невъзможната любов.
Мисля, че Стефани Майер им предлага докосване и до двете с фантастичния си разказ за нереално красиви и силни същества, чувства и измерения.
А.
Нещо изпускам в анотацията ти. Гледах първия „Здрач“ под давлението на приятелката ми, едва оцелях благодарение на бирата. После в жест на добра воля й купих книгата и се зачетох, докато й я дам. По-нескопосани и абсурдни диалози не бях виждал от личните ми ученически опити да пиша.
Сега ти казваш на едно място „четири черни тухлички с обидно едър шрифт и почти никаква литературна стойност“, а после „Има и нещо магическо в тази романтична история с вампири…“. Сериозно, не може да е и двете, в това съм сигурен.
Инак комиксът си го бива, ще вбеся този-онзи зарибен фен с него 🙂
Здравей, Христо!
Когато пуснах поста, очаквах някой да ме попита точно това. Ето го и простото обяснение: историята е магическа (поне като замисъл, като романтика, като нещо различно), но изпълнението е лошо. Тоест - книгите не струват (толкова си прав за това с диалозите!!!), но идеята за любовта е грабваща. Ако беше друг автор, може би коментарът ми за книгата щеше да е съвсем различен.
Извинявам се да двусмислицата;)
Поздрав!
Мила Ади,
Определено момичетата имат нужда от романтика и вълшебство - като малко свеж въздух от „помията“, с която ги облъчват телевизия, списания и интернет. В такъв случай съм „за“ тази книга.
Като видя малката ти дъщеря това лято, може да й дам и някоя друга книга, ако има желание 🙂
Д.
Скъпа Д.,
Двусмислиците и противоречията са ни на всяка крачка! Не се извинявай!
Замисляла ли си се по въпроса за ролята на PR при популизирането на една книга/филм? Хората от занаята знаят точно как да „зарибят“ масовия консуматор, или?
Супер задълбочени блогари сте с Христо!
А.
Скъпи дами (ах, колко сме любезни в този блог, направо се разтапям), просто приемаме нещата по различен начин. Аз се смирявам, доколкото никой не може да ме накара да прочета някоя от книгите.
P.S. Девора, ти и Жоро защо още не сте се появили на книжно-блогърските сбирки? 😛
Христо, ами ние не сме от най-показващите се по подобни мероприятия, може би затова 🙂 Но като ви поопознаем -вас, останалите книжни блогъри, а и вие нас, може би ще наминем да си поприказваме. Надявам се това с „разтапянето“ да не е упрек?! :))
Жоро
Не, не е упрек, допада ми. Ами ние не хапем, напротив, кротко и сладко си пийваме, хапваме и хортуваме за книги и още куп хубави неща. Ако искаш, потърси ме в скайп - h_blajev_505, за да поддържаме връзка 🙂
Майер = crapfest
Аз мисля, че Стефани Майер далеч не може да се нарече писателка .. толкова нексопосана книга (първата от поредицата) не съм чела …
Първата книга е не лоша, определено би могла да бъде написана и далеч по-завладяващо, но и в този си вид е интересна и се чете леко…Натам обаче нещата стават страшни - имам чувството, че първият роман е започнат с мисълта „Имам една чудесна идея“, а всички останали - с мисълта „Ооо, пари, пари, пари, трябва да измисля някакво продължение, забога, каквото и да е!“