Приключението „Хари Потър“


Много дълго време отлагах написването на коментар за книгите на Роулинг от поредицата за Хари Потър. Седмици след прочитането на последната, все още живеех с преживяното, с прочетеното, което така и отказваше да напусне въображението ми, макар да е само остатъчен вкус от един нереален магически свят. Не ми се пишеше, по-скоро бях зает да разправям наляво-надясно колко ценно четиво са книгите за Хари Потър и как човек трябва да зареже предубежденията, че са детски и т.н. Докато ги четеше Девора (разбира се, успях да я запаля и нея по идеята), дори й издялках една магическа пръчка. Е, нямаше сърцевина от перо на птица-феникс, но изглеждаше реалистично, пък и с надпис, удостоверяващ притежателя й. Магия отвсякъде!

От друга страна, да пишеш за книгите на Роулинг е голямо предивзикателство. Изписани са тонове. Създадоха и конспирации – уж не ги била писала тя, пък не знам какво още… Като с всяко нещо, което придобива свръхпопулярност – преекспонира се до степен, че втръсва на всички. А измина толкова време, откакто прочетох първите три книги…Знам ли, май бях в гимназията, осми-девети клас, не си спомням вече. Така си и остана, само с първите три, чак до това лято, когато ми хрумна, че е време да видя как свършва историята. И прочетох оставащите четири за отрицателно време, само с почивки за най-важните физиологични нужди…

Всичко това е напълно излишно. За мен е важно усещането, което историята за Хари създава у онзи, който е решил да надникне в дебелите томове. Това съвсем не е детската приказка, която очакват повечето – размятат се магически пръчки, деца летят на метли и подпалват мантиите на преподаватели. Разбира се, има по нещо от всичко – и увлекателни истории за приключения (със замъци, с тайни проходи, с много забранени неща и с лоши чичковци, които бдят за забраните), но има и дълбоки човешки взаимоотношения (на приятелство и изпитания пред приятелството, на съперничество, омраза, но и прошка, доблест да прецениш врага си не по лошите му постъпки, а по мотивите, които стоят зад тези постъпки). Дори обстоятелството, че успяваш да проследиш седем години от живота на няколко млади магьосници и промените, които настъпват в тях в резултат на „порастването” и преживяното, е достатъчно ценно. Обогатява духовно, а и носи неповторимо удоволствие от четенето. Особено поразителна е последната книга. По мое мнение тя е сборникът с най-важните заключения и изводи в общочовешки план. История за непрекъснатата борба на доброто и злото и за това как няма ясно разграничаване между тях. Чудесна книга, изключително вълнуваща, от първата до последната страница. Емоциите не стихват през цялото време, просто няма къде да сложиш разделителя и да отскочиш до тоалетната. Абсурд!

Преценявам и ползата за подрастващите от това четиво. Цялата развръзка на историята ще им покаже един букет от ценности, върху които често се крепи животът на много от нас. Такава е например саможертвата на един, за да оцелеят други, които да имат по-добър живот, но и да съхранят спомена за тази саможертва. Такова е и умението да прощаваш на врага си, тъй като може да има и по-голямо зло от него, което да му диша във врата и да го тласка към злодеяния. Приятелството като ценност пък е нещо, което в днешни дни все повече се обезсмисля от комуникацията онлайн и запиването „с приятели”. Но то означава също да последваш приятеля си в начинания, които могат да бъдат рисковани, да предложиш подкрепа, дори когато не ти я искат, щом знаеш, че има нужда от това.

Естествено, както и в много други случаи, след прочитането на последната страница за момент загубих желание за каквото и да е. Представих си какво е да живееш без приключенията на Хари и неговите приятели, без всякаквовкусови бонбончета, без мистичен идол в лицето на Сириус Блек, без неповторим авторитет като Албус Дъмбълдор, без шегобийницата на Фред и Джордж, без кафявите пуловери на г-жа Уизли, без Хитроумната карта…. Е, не, егати! Живот без Хитроумната карта?!? Хах, ами Стенещата Миртъл, дето все се завира из тръбите на тоалетната? Или розовата узурпаторка на директорския пост (изхвръкна ми името, пфу!), която във филма поразително приличаше на Емилия Масларова? АМИ СНЕЙП ?!?!? Снейп, култовия Снейп…  Един ден пак ще прочета тези книги. Заради Снейп!

Публикувано от Жоро

3 мнения за “Приключението „Хари Потър“

  1. Здравейте,
    Туко що прочетох написаните неща за Хари Потър от момичешка и от момчешка гледна точка.Аз съм много голям фен на Хари Потър и просто всички тези написани неща много ми харесаха и аз смятам че ХП е една чудесна незабравима книга и ,че могат да се извадят много поучителни неща от нея.

  2. Радваме се, че ви харесват и книгата, и това, което сме написали ние 🙂 Поредицата за Хари Потър е и сред нашите любими книги! 🙂

  3. аз също харесвам хари потър, книгите съм ги чела един път и много ми харесаха. Любимият ми герой е Сивиръс Снейп

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: