Истината за Металика ?!


Започнах да слушам Металика в шести клас – от моя съученик и по това време вече запален малък метъл Борис си презаписах “Черния албум” и се почна едно въртене… Желанието ми да имам всички техни албуми се превърна във фикс-идея. Взимах от Борис касети и ги презаписвах (можете да предположите с какво “прекрасно” качество се получаваха). В Ботевград по онова време имаше един единствен музикален магазин (сега няма нито един) и постоянно проверявах там дали няма нещо. Другият начин беше чрез митичните Мури и Кръстев – двама метъли-маниаци, които имаха огромна колекция от албуми плюс внушителна аудио техника и е лесно да си представите какво представляваха те за нас, дребосъците, дето тепърва навлизахме в тези непознати води. Вече имах повечето албуми на запис, когато излезе двойният концертен със симфоничния оркестър. Купих си двете касети от въпросния музикален магазин за 12 лв. и бях много щастлив – оригинален албум на Металика в моите ръце! Това беше Истината! Въртях го постоянно, макар от слушането и от четенето на списание “ХАОС” да бях вече наясно с истината – през 1999 г. Металика вече не бяха това, което…са били.

Оттогава минаха десет години. Сега не слушам музиката на касети, а музикалният ми вкус не се ограничава до Металика, Нирвана и Менъуор. Сега съм от хората, които избягват всякакви четива, в заглавието на които има думички като “Истината за…”, “Тайни и загадки на…”, “Истинската история на…”, “Десет правила/истини за…” и подобни. Когато излезе тази книга обаче, дали от носталгия, дали защото все още съм голям фен на Металика (на истинската Металика), се заинтригувах. Естествено. И също толкова естествено..хм, някой веднага забеляза това и същият този някой ми подари книгата по един много мил повод.

Като цяло ми беше по-скоро интересно четенето. Но това не е истината за Металика. Не и каквато аз си я представям. Още повече че я прочетох веднага след поредната биография на Кърт Кобейн, която наистина рисува един внушителен, емоционален и невероятно жив образ на сиатълската легенда. Книгата има редица слабости, като се започне от превода (явно личи непознаването на музикалната терминология и още по-лошо – на българската структура на изречението) и се стигне до факта, че това не е одобрена от групата биография, следователно е логично да липсват много ценни сведения, които иначе биха дали самите музиканти. Като плюс може да се отбележи, че авторът е бил наясно с този минус и се е постарал да компенсира с позоваване на един куп интервюта, давани пред различни списания, както и собствени такива с вече бивши членове на Металика. За съжаление обаче, стремежът да се получи все пак сравнително дебела книга и, от друга страна, желанието за разглеждане на случая в контекст, изпълва разказа с безкрайни протяжни страници за групи като Exodus, Diamond Head, Motley Crue, Anthrax, Slayer… Четеш и си мислиш: “Абе къде останаха Металика?”.

Тласната по течението на мейнстрийма, книгата е разделена на глави, повечето от които изглеждат така: “Мит 1”, “Мит 2”…и т.н. Накрая на всяка глава с такова заглавие авторът прави заключение мит ли е това наистина или е реалност. Но не звучи убедително, никак…

Като цяло обаче човек може да открие в книгата доста ценна информация. Моменти от биографията на групата като злощастната смърт на Клиф Бъртън, идването на новия басист Джейсън Нюстед, разправиите с Дейв Мъстейн или алкохолизма на Джеймс Хетфийлд носят доста познания за един фен. Познания, които с радост би нагълтал всеки почитател на групата.

Накратко, една книга, която не блести с нищо, но и не обременява с излишни очаквания – като да гледаш “Минута е много”: знаеш, че пак ще участва Димо Падалски, но нямаш нищо против да научиш още нещо любопитно. (Ужасен пример дадох, дано не го прочете Лилия Райчева).

Публикувано от Жоро


	

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: