Благодарна съм за това, че първият ми досег с любовната лирика беше именно чрез поезията на Робърт Бърнс. Вкъщи имаме една тънка жълта книжка, която съм прелиствала още от най-ранни години и която ме е вдъхновявала да търся красивото и слънчевото в любовните чувства.
Сега, едно много по-красиво и симпатично ново издание на “В цъфналата ръж” се оказа в ръцете ми и няколко вечери по ред си припомнях с усмивка този неподражаем стил, дори се опитвах да превеждам сама за себе си оригиналите на стихотворенията, които са поместени в изданието. Признавам, че това начинание не беше успешно, затова в един момент се отказах и се оставих в ръцете на професионалния преводач Владимир Свинтила, който някак е успял с нелеката задача да накара стиховете да разказват на български по същия вълнуващ и закачлив начин, както го правят на английски.
Романтика, която е лишена от пресилена драма и баналности.
Игра на думи.
Красива поезия.
Това за мен е “В цъфналата ръж”.
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?Публикувано от Девора
Библиотеката 