Преди 2-3 часа затворих кориците на “Панчатантра” и започнах да мисля как да ви разкажа за тази необикновена книга.
Реших, че ако искам да измисля подходящото начало, трябва отново да се обърна към нейния увод и да започна с него. Разтваряйки книгата за пореден път, забелязах две листчета, върху които някой е печатал на пишеща машина. Не им бях обърнала внимание, когато започвах да чета книгата, защото мислех, че майка ми си е вадила абзаци от “Панчатантра”, за да не ги забрави. Разгръщайки листовете хартия, видях своето име, изписано не особено красиво, но прилежно, между датата и класа, в който съм била по това време (11.01.1999г.). Оказа се, че на тези странички не друг, а аз съм извадила любимите си стихове от “Панчатантра”, а началто започва така:
“Глупави били синовете на цар Амарашакти. Нито славата, нито царството, спасено от враговете, радвали сърцето му. Тогава министрите го посъветвали: “Тук има един брахман Вишнушарман, когото славят като несравним познавач на много науки. Навярно бързо ще пробуди разума им. Опечаленият цар се съгласил. Скоро след това мъдрецът съчинил пет книги: “Разединение на приятели”, “Печелене на приятели”, “За гарваните и кукумявките”, “Загуба на придобитото” и “Безразсъдни постъпки”. Като се запознали с тях, глупците поумнели.”
Тези пет книги са обединени в сборника с име “Панчатантра”, или “наука за разумното поведение – панчакхиянака”. Определено не мога да кажа, че се чувствам поумняла след прочитането на книгата (то накъде повече 😉 ), но определено се чувствам удовлетворена от досега си с древната индийска философия, която е предадена по увлекателен начин чрез историите на различни животни (маймуни, лъвове, гъски, гарвани, делфини, чакали, а понякога дори и хора:) ). “Панчатантра” представлява приказка в приказка и показва какво ви чака, ако не спазвате панчакхиянака. Повечето поуки, които са извадени в разказите под формата на мерена реч, са отдавна известни на хората. Въпреки това притчите са обаятелни и фактът, че нашата култура е толкова различна от индийската, ги прави още по-интересни.
“Но за какво са повече думи?” – казва от време на време разказвачът. Същественото не остава скрито, няма нужда от обяснения.
Започнах да ви разказвам за “Панчатантра”, както го е направил творецът, както съм го направила и аз в своето докладче от пети клас. Нека да завърша с няколко стиха, за които се надявам да пробудят любопитството ви, а може би и разума:
Публикувано от Девора