„Глад” на Кнут Хамсун е особено литературно произведение. Макар че „особено” е прилагателно, което може да се каже за което и да е произведение на скандинавската литература. Явно е присъщо на авторите от Севера да изграждат противоречиви, понякога налудничави герои, да ги поставят в ситуации на сложни изпитания, които отключват в тях странни реакции.
От „Глад” лъха тотална безнадеждност. Мрачна, студена есен, изпаднал в пълна безизходица млад човек, който постепенно започва да губи човешките си черти, същевременно опитвайки се да запази достойнството си. Такава безнадеждност, че си мислиш: „тоя няма ли най-сетне да умре”. Но младежът не умира, а авторът поставя пред изпитание самия читател в злокобната атмосфера на своята повест. Четеш и огладняваш. И същевременно ти става зле. Вафла! Страхотно е, ако имаш до себе си вафла. Бързо можеш да я разпечаташ и да я изгълташ припряно. Представяш си как би се почувствал Хамсуновият герой, ако има вафла. Питаш се какво би направил с нея – дали ще я изяде веднага, благославяйки съдбата, или ще я подари съвсем безразсъдно на някое хлапе. Защото повествованието те прави свидетел и на двата вида ситуации – на логичното задоволяване на физическата потребност и на благородното и щедро поведение на джентълмен. Последното изглежда странно, съвсем нелогично. Косата му пада от глад, а той оставя на стълбите кифла, за да я намери някакво квартално хлапе.
Читателят става свидетел и на една любов, на плътско желание – все така странни, все така нетипични, различни от общоприетото. Героят за миг се докосва героиня, която също носи някаква форма на ирелевантност. И авторът, вместо да представи традиционния сюжет на двете взаимно допълващи се, макар и различни, половини, сякаш си прави шега по скандинавски – главният герой е прекалено странен, прекалено налудничав дори за младата дама, която, от своя страна, не може да се оплаче от липса на странности. Сюрреалистична скандинавска картина…
Написан в края на XIX век, „Глад” и неговият герой сякаш повече прилягат на идващото столетие. Там обаче съществува възможността Хамсуновият герой да се загуби сред морето от подобни нему съдби. Като се замисли човек какво идва после, повестта на норвежкия писател изглежда като аристократична заигравка, прищявка някаква. Представете си чудовищния Голодомор в Украйна през 30-те години или 900-дневната обсада на Ленинград през войната. Какви нови, още по-жестоки и фрапиращи прояви на глад и на човешко поведение, продиктувано от него. Героят на Хамсун все пак успява да запази самоуважението си, въпреки халюцинациите, въпреки проявите на слабост, когато прибягва до тактичната просия. Това е и най-яркия белег на епохата, в която е писано произведението. ХХ век вече поставя нови категории, които не съответстват на мирогледа, представен от Хамсун. Глад до смърт, глад на милиони, човекоядство, пържене на кожени колани в терпентин, ядене на питки от кюспе. Бруталност, надхвърляща границите на мрачната картина, описана в „Глад”.
Препоръка: За любителите на психологическите състояния, мизантропи, почитатели на скандинавската литература, песимисти, изследователи на дълбините на човешката душевност.
Публикувано от Жоро