Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател

Да си призная, не бях чувал за Даниел Пенак доскоро, нито за обвитото в някакъв култ негово есе „Правата на читателя“. Поне докато изд. „Кръг“ не пуснаха новото й издание и не видях какъв възторг предизвика тази новина сред книжните люде. Дори порових малко в интернет и попаднах на публикации с призиви към издатели: „ПреведетеПродължете с четенето на „Даниел Пенак за щастието да бъдеш читател“

Литературни отбивки: Гарнизонното стрелбище

Местата на памет, свързани с живота и смъртта на големите български поети и писатели са многобройни, особено в столицата. Повечето са добре обозначени, някои са активно действащи музеи, други просто са отбелязани с паметна плоча. Има едно място обаче, което е почти непознато, макар да е в сърцето на столичния град. Гарнизонното стрелбище на София,Продължете с четенето на „Литературни отбивки: Гарнизонното стрелбище“

Какво да видим непременно на тазгодишния фестивал Cinelibri

Една от причините да харесваме есента, наред с печената тиква и края на морските снимки във фейсбук, е кино-литературният фестивал „Синелибри“, който тази година за пети път ще превземе киносалоните между 5 и 20 октомври. По традиция ще видим екранизации на страхотни романи, които очакваме с нетърпение, ще гостуват истински звезди, а съпътстващите събития предвещаватПродължете с четенето на „Какво да видим непременно на тазгодишния фестивал Cinelibri“

Литературен обяд по ирландски

След като в началото на лятото душата ми се възрадва от отдавна чакания концерт на Dropkick Murphys, ирландските пънк легенди от Бостън, редно беше да продължа някак внезапно възродения интерес към ирландското и с нещо за четене. „Литературен обяд“ на Ейлиш ни Гуивна, издадена на български от ICU Publishing, отдавна привличаше вниманието ми. С красиватаПродължете с четенето на „Литературен обяд по ирландски“

Рей Бредбъри: Не се страхувай от тъмното!

Страхували ли сте се от тъмното някога? Хайде, признайте си, всички сме били деца, всички сме се страхували. Дори и Рей Бредбъри, който като дете се ужасявал от голямото стълбище в семейната си къща в Уокигън. Години по-късно, вече успешен писател, Бредбъри се връща към онзи отдавнашен страх, за да го пресъздаде в книга заПродължете с четенето на „Рей Бредбъри: Не се страхувай от тъмното!“