Кнут Хамсун и тоталната безнадеждност

„Глад” на Кнут Хамсун е особено литературно произведение. Макар че „особено” е прилагателно, което може да се каже за което и да е произведение на скандинавската литература. Явно е присъщо на авторите от Севера да изграждат противоречиви, понякога налудничави герои, да ги поставят в ситуации на сложни изпитания, които отключват в тях странни реакции. ОтПродължете с четенето на „Кнут Хамсун и тоталната безнадеждност“

Книгите на Вишнушарман - Панчатантра

Преди 2-3 часа затворих кориците на “Панчатантра” и започнах да мисля как да ви разкажа за тази необикновена книга. Реших, че ако искам да измисля подходящото начало, трябва отново да се обърна към нейния увод и да започна с него. Разтваряйки книгата за пореден път, забелязах две листчета, върху които някой е печатал на пишещаПродължете с четенето на „Книгите на Вишнушарман - Панчатантра“

Хоризонталстване

Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовитеПродължете с четенето на „Хоризонталстване“

Ръжда

Погленах го тъжно – бе цял във ръжда! А долу под него- кафеникава вада, проточила се вероятно след дъжда и напоила мократа ливада. Отдавна го бях забравил там, побит в тревата като някой древен меч Сега коремът му лежи пробит и от него се процежда мътен теч. Това плашило някога направих с тенекия от вносниПродължете с четенето на „Ръжда“

Живот като градски транспорт

Животът ми е като градски транспорт в изплетения от нерви столичен град. През почивните дни е лъскав комфорт, в понеделник сутрин прилича на ад. Понякога зациклям във задръстване и загубвам вяра в доброто и хората, или форсирам мотора до пръсване, но продължавам да си играя ролята. В главата ми се блъскат на тълпи безброй идеиПродължете с четенето на „Живот като градски транспорт“