Архиви на категория: Разкази

Иванка Могилска е сред любимите ми съвременни български автори. Разпознаваем стил, който те кара в леко вцепенение да седиш замислен пред картината, току-що изникнала от прочетеното. Дълго разказвах наляво-надясно за възхитителния й роман „Внезапни улици“, а когато еуфорията премина, зачаках търпеливо следващия й удар. Всичко можех да приема, на всичко бях готов - нов роман,Продължете с четенето на „Из тая земя и оная земя“

Вероятно сте забелязали, че вече две години името на Георги Божинов не слиза от рафответе с най-продавани книги в повечето книжарници, а кориците на „Калуня-каля“ и „Караджата“ - двата възкресени от забвението благодарение на ИК „Хермес“ романа, продължават да надничат от всеки ъгъл. Този успех не е случаен. Ще кажете, дължи се на необичайния поглед,Продължете с четенето на „Обсебен от българската земя“

От време на време „надавам ухо“ към съвременната българска проза от млади автори с идеята да се оставя да бъда впечатлен. И понякога се случва, а писатели като Александър Шпатов, Васил Георгиев, Иванка Могилска оставят дори ярки впечатления у мен и надежда, че талантливите пера не са изчезващ вид. Затова и посегнах с любопитство къмПродължете с четенето на „„Край до край“ между безнадеждната реалност и сатиричната фикция“

Със сигурност в книжарницата сте попадали на красивото издание „За Париж“ - сборник с текстове за френската столица на големи имена като Хемингуей, Толстой, Маяковси… Не знам само с какви емоции бихте подходили към книгата след нещастието, което сполетя този град преди малко повече от месец. Може би ще ви спечели картината на безгрижие, която красиПродължете с четенето на „Назад във времето в Париж“

Да говориш за своя град без много емоции, но с ясно доловима тъга; да разбираш цялата му сложност и да не можеш да направиш нищо по въпроса; да преглъщаш горчивината от съдбата му; да прокарваш пръсти по надупчените от куршуми стени на своя град - това е Миленко Йергович в сборника с кратки разкази „СараевскоПродължете с четенето на „Сараевско Марлборо: тъга по забравените детайли“