Архиви на категория: Политическа

Ако трябва да назова една единствена книга, която най-добре описва живота през социализма и същността на тоталитарния режим, без никакво колебание това ще бъде „Следеният човек“ на Веселин Бранев. Странно, нали? Обикновено Георги Марков и неговите „Задочни репортажи за България“ са на върха на езика, есетата му, прилежно събрани в няколко сборника през последните години,Продължете с четенето на „Следеният човек“

„Харесвам я! И е висока, колко яко!“. Това бяха първите ми впечатления за първата дама на държава, отдалечена на 9 000 км от моята собствена. През 2009 г. бях в ранните двайсет и политиката не ме интересуваше особено. За сметка на това винаги съм се интересувала от високи жени, тъй като аз самата съм такава.Продължете с четенето на „„Becoming“ - историята на Мишел Обама“

Как ми хареса тази книга, как ми хареса… А, признавам, не бях съвсем сигурен в началото. Прочетох няколко отзива предварително (избягвам да го правя, но…) и в главата ми останаха откъслечни фрази като „Лавър“ е по-добра!“ и „втората част не е толкова добра„. Но започнах „Авиатор“ на Евгений Водолазкин, при това без да съм челПродължете с четенето на „„Авиатор“ на Водолазкин - остров сред море от чужд живот“

Затворих последните страници от „Гробницата на капуцините“ в една топла привечер на отиващото си лято, в която слънцето клони към залез, а меката му светлина прави всичко наоколо да изглежда някак златисто, благородно. Затворих я с едно особено усещане, което само досегът с прозата на Йозеф Рот е способна да породи - сякаш душата миПродължете с четенето на „Тъга по изгубеното в „Гробницата на Капуцините““

Сред писателите, разказали на света за политическите репресии в бившия Съветски съюз и лагерите ГУЛаг, без съмнение най-популярното име е Александър Солженицин. Писателят, предизвикал истински фурор със своя „Архипелаг ГУЛаг“. В блога съм ви споделял размислите си за първата му книга, която го прави широко известен и акламиран още при излизането й през 1962 г.Продължете с четенето на „Солженицин и метастазите на диктатурата в „Раково отделение““