Не без преувеличение мога да твърдя, че музиката на Nick Cave & The Bad Seeds заема крайъгълна роля в живота ми през последните няколко години. Спътник на моментите, в които душата се отправя в търсене на нещо отвъд видимото, нещо от паралелния свят, който съществува покрай нас. Фигурата на Ник Кейв, протегнал ръце към публикатаПродължете с четенето на „Дъвката на Нина Симон“
Архиви на категория: Мемоари
Следеният човек
Ако трябва да назова една единствена книга, която най-добре описва живота през социализма и същността на тоталитарния режим, без никакво колебание това ще бъде „Следеният човек“ на Веселин Бранев. Странно, нали? Обикновено Георги Марков и неговите „Задочни репортажи за България“ са на върха на езика, есетата му, прилежно събрани в няколко сборника през последните години,Продължете с четенето на „Следеният човек“
„Просто деца“ на Пати Смит
Срещата ми с тази книга се случи цели десет години, след като попадна в библиотеката ми. Последва ме през четири апартамента и две държави, докато дойде точният момент. Един ден просто взех от рафта томчето с вече пожълтели ръбчета на страниците, разлистих го и зачетох, за да не го оставя в следващите два дни доПродължете с четенето на „„Просто деца“ на Пати Смит“
„Манюня“ - носталгично щастие
Не е лесно да се влюбиш с цялата си душа в автор, когато сърцето е притихнало разбито и нито ти се чете, нито ти се пише за книги. Не е лесно, но е съвсем възможно! Открих Нарине Абгарян чрез „Три ябълки паднаха от небето“ в най-трудния етап от живота си и в нейното творчество намерихПродължете с четенето на „„Манюня“ - носталгично щастие“
Мед, маслини, октопод
Кристофър Бакън определено е създал една извънредно апетитна книга, тъй като при всеки опит да почета поне няколко страници наведнъж, пъргавото пеленаче до мен докопваше някое връхче и настървено го насочваше към устата си. Като оставим настрана личните ми несгоди, „Мед, маслини, октопод“ наистина разказва за вкусовете, преминали през небцето и душата на своя автор,Продължете с четенето на „Мед, маслини, октопод“