Архиви на категория: Исторически

Трудно ми беше да се ориентирам от сайта на изд. „Ерго“ за какъв жанр литература иде реч при тази книга - мемоари, роман, биографичен очерк, алтернативна история… „Спомни си за царя“ стоеше там със снимка на театрално позиращия цар Фердинанд на корицата, с автор неизвестният за мен словашки писател Антон Хикиш. Можеше да бъде всичкоПродължете с четенето на „Фердинанд и Словакия между голямата и малката история“

Началото на миналата година беше белязано от срещата ми с последната книга на Стефан Цвайг - мемоарния шедьовър „Светът от вчера“, който той завършва малко преди смъртта си в Бразилия през 1942 г. След тази среща Цвайг се нареди в личната ми класация много високо - плътно до друг един австрийски писател от онова времеПродължете с четенето на „Остенде 1936 | Лятото на едно приятелство“

Затворих последната страница на тази книга с премаляло сърце, в онова вцепенение, когато мислите ти са някъде другаде, в проектираната реалност на романа, и не искаш, нито пък можеш, да правиш нещо друго, да мислиш за нещо друго. И тогава се сетих за случайността. Да, именно случайност беше, че попаднах на „Хана“. Отидох до щандаПродължете с четенето на „„Хана“ и случайностите, които обръщат пътните знаци на живота ни“

За читателите, изкушени от историята, името на Антъни Бийвър съвсем не е непознато въпреки доскорошната му липса из българските книжарници. Един от най-ерудираните британски историци, чийто бестселър „Сталинград“ се появи и у нас миналата есен с логото на изд. „Изток-Запад“ близо 20 години след излизането си, отново е тук с друго знаково заглавие. „Падането наПродължете с четенето на „Берлин 1945 - кървавият път до „Нулевия час““

Всеки път се възхищавам, когато видя забравена книга от миналото да се връща към живот в ново издание, с нови читатели, превъзмогнала клеймото на забвението. Зад такива „възраждания“ най-често стои издателска инициативност и смелост, защото винаги съществува риск подобно четиво да се изгуби сред хитовите заглавия или да не намери своята публика. Изненадах се, когатоПродължете с четенето на „„Нова земя“ - накъде след „Под игото“?“